Юлия Вревска: Разлика между версии

Юлия Вревска е родена на 25 януари 1838 г. или 1841 г. в град Лубни, Полтавска губерния, в семейството на потомствения руски дворянин генерал-лейтенант Пьотър Варпаховски. Омъжва се за генерал-лейтенант барон Иполит Вревски през 1856 г. Съпругът иѝ е убит в [[Кавказката война]] при щурма на аула Китури на 20 август 1858 г.

Участва в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. При обявяването на войната продава бащиното си имение „Стàрици“ (''Старицы)'' в Орловска губерния, като със събраните пари набира доброволчески отряд от 22 медицински сестри и доктори. През април 1877 г. пристигат в Кишинев в Действащата армия.

От 19 юни заедно със своята приятелка Мария Неелова започват като медицински сестри от Червения кръст в 45-таа военно-полева болница в град [[Яш]] в княжество [[Молдова (област)|Молдова]]. Командирована е във военните лазарети, обслужващи частите на [[Западен отряд|Западния отряд]] [[Обсада на Плевен|при втората и третата атака на Плевен]].

Преместена е в 48-маа военна болница в село [[Бяла (Област Русе)|Бяла (Русенско)]] на 12/20 ноември 1877 г. Заболява от остра форма на [[петнист тиф]]. Агонията иѝ продължава две седмици, като през това време от страх да не се заразят, не я посещава нито един лекар. При баронесата идват единствено болните, за които тя самата се е грижела до момента. УмираНа 24 януари 1878 г. умира в градс. Бяла на 39 години, ден преди 40-таата си годишнина на 24 януари 1878 г. Погребана е край православния храм с униформата на милосърдна сестра от същите болни войници, които са се грижили за нея до смъртта иѝ. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/ru/post/print/100940473/voini-miloserdia-mediki-russko-tureckoi-voini-1877-1878-godov|заглавие=Армия милосердия: Медики Русско-турецкой войны 1877-1878 годов|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> След погребението пристига един от братята иѝ с намерението да транспортирапренесе тялото ѝ до Сергиевия манастир в [[Петерхоф]]. Тръгва си сам, а баронеса Юлия ВревскаяВревска -— „Розата на Русия“ — остава завинаги в България, която е чувствала като своя втора родина. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nsportal.ru/shkola/istoriya/library/2013/01/15/nauchnaya-rabota-zhenshchiny-rossii-v-voynakh-vtoroy-poloviny-xix|заглавие=Женщины России в войнах второй половины XIX века|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>

* Гробът с надгробен паметник на милосърдните сестри от 48-маа военно-временна болница Мария Неелова и баронеса Юлия Вревска е в двора на музея в центъра на гр. Бяла (Русенско).

* [http://jemil.my.contact.bg/li4nosti2.htm Есе за ВревскаяВревска на сайта на музея в гр. Бяла]