Красимир Зафиров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12:
| номер на фланелката =
| пост = [[Вратар]]
| юношески години = 1962 – 1969
| юношески отбори = {{Флагче|България|1969}} [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]
| години = 1969 – 1971<br>1971 – 1972<br>1972 – 1984<br>1984 – 1985<br>1985 – 1988<br>'''Общо:'''
| отбори = {{Флагче|България|1971}} [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]]<br>{{Флагче|България|1972}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]<br>{{Флагче|България|1984}} [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]<br>{{Флагче|България|1985}} [[ПФК Шумен 2010|Шумен]]<br>{{Флагче|България|1988}} [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]
Ред 30:
 
== Кариера ==
Зафиров израства в школата на [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]. През 1969 г. като войник заиграва във втородивизионния [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]], където за два сезона записва 45 мача в „Б“ група.
Играл е в [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] ([[1972]]-[[1984]], [[1985]]-[[1988]]), Велбъжд (Кюстендил) (1969 - есен 1971), [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] (есен 1971) и [[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Шумен]] ([[1984]]-[[1985]]). Има 228 мача в "А" група. Рекордьор е с най-много изиграни общо мачове за Спартак - 461 мача: в [["А" ПФГ|"А" група]] - 227 мача (първо място във вечната ранглиста на вратарите, пазили за "соколите"), в [["Б" Професионална футболна група|"Б" група]] - 175, за [[Купа на Съветската армия|КСА]] и [[Купа на НРБ|Купата на НРБ]] - общо 55 и за [[Купа на носителите на купи|Купата на националните купи]] - 4. Два пъти е вратар № 1 в първенството - през [[1984]] и [[1986]] г. За Черно море е изиграл само 1 мач в "А" група. Бронзов медалист през [[1984]] и финалист за [[Купа на НРБ|Купата на НРБ]] през [[1983]] г. Има 3 мача за [[Национален отбор по футбол на България|"А" националния отбор]]. Бивш треньор на [[ФК Девня|Девня]] и [[Антибиотик-Лудогорец]]. Живее в [[Бяла (Област Варна)|Бяла]] и е треньор на местния [[ФК Черноморец (Бяла)|Черноморец]].
 
През лятото на 1971 г. се завръща във Варна и облича екипа на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]], където обаче има статута на трети вратар след [[Симеон Нинов]] и Иван Симеонов. През сезон [[„А“ група 1971/72|1971/72]] изиграва само един мач, който е негов дебютен в „А“ група. На 17 октомври 1971 г. е на вратата на "моряците" при загуба с 0:1 като гост на [[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]].
 
През 1972 г. Зафиров се завръща в родния си клуб [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] и бързо се утвърждава като титулярен вратар. Дебютира за "соколите" на 20 август 1972 г. при равенство 3:3 с [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]. Остава в клуба 12 сезона, в които неизменно е №1 под рамката на Спартак. В тях изиграва общо 363 мача за първенство – 188 в „А“ група и 175 в „Б“ група. С отбора достига до финал за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] през [[Купа на Народна република България 1982/83|1982/83]]. През есента на 1983 г. записва 4 мача в турнира за [[Купа на носителите на купи|КНК]], включително двата мача срещу английския колос [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]. През [[„А“ група 1983/84|1983/84]] помага на Спартак да достигне до бронзовите медали в „А“ група. Обявен е за най-добър вратар на сезона, след като в 22 изиграни срещи допуска 20 гола.
 
През лятото на 1984 г., на 34-годишна възраст, вратарят преминава във втородивизионния [[ПФК Шумен 2010|Шумен]]. През сезон 1984/85 е твърд титуляр на вратата на отбора. Изиграва общо 33 мача в „Б“ група.
 
През 1985 г. Зафиров се завръща в Спартак (Варна). През сезон [[„А“ група 1985/86|1985/86]] за втори път е обявен за най-добър вратар в „А“ група, тъй като допуска само 21 гола в 24 мача. По време на втория си престой в клуба изиграва общо 39 мача в първенството и слага край на кариерата си през 1988 г.
 
Бивш треньор на [[ФК Девня|Девня]] и [[Антибиотик-Лудогорец]]. Живее в [[Бяла (Област Варна)|Бяла]] и е треньор на местния [[ФК Черноморец (Бяла)|Черноморец]].
 
== Бележки ==