Красимир Зафиров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 38:
През 1972 г. Зафиров се завръща в родния си клуб [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] и бързо се утвърждава като титулярен вратар. Дебютира за "соколите" на 20 август 1972 г. при равенство 3:3 с [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]. Остава в клуба 12 сезона, в които неизменно е №1 под рамката на Спартак. В тях изиграва общо 363 мача за първенство – 188 в „А“ група и 175 в „Б“ група. С отбора достига до финал за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] през [[Купа на Народна република България 1982/83|1982/83]]. През есента на 1983 г. записва 4 мача в турнира за [[Купа на носителите на купи|КНК]], включително двата мача срещу английския колос [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]. През [[„А“ група 1983/84|1983/84]] помага на Спартак да достигне до бронзовите медали в „А“ група. Обявен е за най-добър вратар на сезона, след като в 22 изиграни срещи допуска 20 гола.
 
През лятото на 1984 г., на 34-годишна възраст, вратарят преминава във втородивизионния [[ПФК Шумен 2010|Шумен]]. През сезон 1984/85 е твърд титуляр на вратата на отбора. Изиграва общо 33 мача за шуменци в „Б“ група.
 
През 1985 г. Зафиров се завръща в Спартак (Варна). През сезон [[„А“ група 1985/86|1985/86]] за втори път е обявен за най-добър вратар в „А“ група, тъй като допуска само 21 гола в 24 мача. По време на втория си престой в клуба изиграва общо 39 мача в първенството и слага край на кариерата си през 1988 г.