Вилхелм Вин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Добавяне на повече информация относно неговите постижения
Ред 29:
 
Умира на [[30 август]] [[1928]] година в [[Мюнхен]].
 
 
== Кариера ==
 
 
През 1896, Вин определя закон за радиацията на черните тела, по-късно кръстен на него- законът на Вин. Макс Планк, който е бил колега на Вин, не повярвал на империчните закони, затова използвайки електромагнетизъм и термодинамики, той предлага теоретична база за закона на Вин, който е кръстен закона на Вин-Планк. Но законът на Вин важи само за високи честоти и подценява радиацята на ниските честоти. Планк поправя теорията и предлага така нареченият закон на Планк, който довежда до развиването на квантовата теория. Но другата емпирична формула на Вин, наречена Закон за отместването на Вин, е широко използвана, тъй като се отнася към максималната честота на вълната излъчена от едно тяло към температурата на тялото.
 
През 1900, той предполага, че цялата маса на материята е от електромагнетичен произход и предлага формулата m=(4/3)E/c<sup>2</sup> за отношението между електромагнетичната маса и електромагнетичната енергия. Вин, също така развива и филтърът на Вин през 1898, за изучаването на анодните лъчи. Това е устройство, което се състои от перпендикулярни електрични и магнетични полета, които могат да се използват, като филтър за скорост на заредените частици, като например в електронните микроскопи и спектрометри. Устройството е съставено от ортогонални електрически и магнетични полета, такива че частиците с правилната скорост да останат незасегнати от докато други частици биват отклонени. Докато изучава потоците на йонизирани газове, Вин, през 1898, открива позитивна частица, която е равна на азотния атом. Вин, със това откритие, поставя началото на мас-спектрометрията.
 
По-късно Дж. Дж. Томсън довършва апаратът на Вин и продължава експиременти, благодарение на които частицата на Вин е приета и кръстена протон. През 1911г. е награден с нобелова награда.
 
 
== Библиография ==