Григорий Нисийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст |
Редакция без резюме |
||
Ред 31:
През 372 г. Григорий е ръкоположен за епископ на малкия град Ниса в диоцеза на Кесария Кападокийска. Като епископ Григорий е ревностен защитник на православието и противник на арианите, които се ползвали от подкрепата на император Валент. През 375 г. по нареждане на Демостен, заместник-управител на Понт, в Анкира се свиква събор от лоялни на властта епископи-ариани. Оспорена е каноничността на избора на Григорий за епископ и му е протправено обвинение за присвояване на църковни средства. Григорий е задържан, за да бъде изпратен под стража в Анкира, но успява да избяга по пътя. През пролетта на 376 г. в Ниса е свикан нов ариански събор на епископите от Понт и Галатия. Григорий не се явява на събора, отнета му е епископската катедра и е осъден на изгнание.
Едва след смъртта на император Валент в 378 г., Григорий е възстановен от православния император Йовиан на своята катедра. След завръщането си от изгнание Григорий отново се отдава на проповедническа и литературно-богословска дейност. Участва в поместния събор през 379 г. в Антиохия, а през 380 г. е избран за кратко за Севастийски архиепископ. През 381 г. участва във Втория вселенски събор в Константинопол, като един от най-авторитетните и най-влиятелни богослови. В изпълнение на решението на събора император Теодосий с указ от 30 юли 381 г. обявява за пазители на православието в Понт – Еладий Кесарийски, [[Отрий Мелитински]] и Григорий Нисийски. След Втория вселенски събор Григорий няколко пъти посещава Константинопол. През 382, 383 г. и 394 г. взема участие на свиканите там събори и продължава борбата против арианите. От 394 г. е последното известие за живота му. Вероятно наскоро след това умира.
Почитан от Римокатолическата, Православната, Ориенталските Православни, Англиканската и Лутеранската църкви.
| |||