Пехчево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 34:
В края на XIX век Пехчево е център на малка каза в Османската империя. Паланката е предимно помашка. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Пейчово'' е посочено като село с 360 домакинства, като жителите му са 360 [[българи]] и 455 [[мюсюлмани]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190 – 191.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Пехчево живеят 700 души жители [[българи]] християни, 3300 [[помаци|българи мохамедани]] и 70 [[цигани]].<ref>{{МЕС|228|Пехчевска (Малешевска) Каза}}</ref>
Почти цялото християнско население на Пехчево е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. [[Пехчевска българска община|Пехчевската българска община]] е създадена 1894 година. Неин председател е свещеник Анастас. Водят се редовни заседания, а през 1896 година се ръководи от архиерейския наместник свещеник Евтим Чешмеджиев.<ref>Лельова, Росица. Българските градски общини в Македония 1878 - 1903. ИК „Гутенберг“, 2016. ISBN 978-619-176-089-3. с. 92.</ref><ref>Лельова, Росица. Българските градски общини в Македония 1878 - 1903. ИК „Гутенберг“, 2016. ISBN 978-619-176-089-3. с. 92.</ref> Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в ''Пешчево'' има 8 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в паланката има 848 българи екзархисти и 76 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]]. В градчето има основно и прогимназиално българско училище и основно сръбско.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 140 – 141.</ref>
Според [[Димитър Гаджанов]] към 1912 година Пехчево има 4000 души население, но по-голямата част от помаците се изселват по време на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година и в 1916 година в паланката живеят 1300 помаци и 700 българи.<ref>Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.</ref>
| |||