Християнство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Християнство}}
'''Християнството''' е една от трите [[авраамически религии]] - религии, почитащи митологичния предшественик на евреите - Авраам. Според християнството има един Бог в три лица – Отец, Син и ДухСвещен Светидух. Второто лице на Троицата – Синът Божи, наричан още Бог Слово, се въплъщава, приемайки човешко естество, и живее под името Иисус сред еврейския народ в началото на новата ера. Животът и учението на [[Иисус Христос|Иисус]] са представени в каноничните [[Нов завет|новозаветни]] книги и други източници.<ref>[[BBC]], [http://www.bbc.co.uk/religion/religions/christianity/ ''BBC—Religion & Ethics—566, Christianity'']</ref> Християнството смята за част от [[канон (религия)|канона]] и еврейската Библия, известна като [[Стар завет]]. Двете части на Библията – Старият и Новият завет, се наричат още Свето писание. Последователите на християнската вяра се назовават [[християни]].
 
Основното християнско вярване е, че Иисус е Синсин Божи, едновременно изцяло Бог ина изцяловърховното човек. Той е Спасителят на човечествотобожество. Поради тази причина християните смятат Иисус за Христос (Месия). Службата на Иисус, неговата саможертвена смърт на кръста и последвалото възкресение често са наричани евангелие от гръцката дума ''εὐαγγέλιον'', която значи „блага вест“ или „добра вест“ – вестта, че Иисус е победил греха и смъртта и дава вечен живот на всеки, който вярва в Негонего.
 
Християните вярват, че Иисус е Месията, сиречтоест Спасителят, за когото е пророкувано в [[Стар завет|Стария завет]]. Християнското богословие е основано на убеждението, че Иисус е бил разпънат на кръст и след като е страдал и умрял, е бил погребан,. а наНа третия ден от смъртта си е възкръснал като победител нанад смъртта. Тази победа Иисус споделя с всички вярващи в Негонего, като опрощава греховете им и им дарява вечен живот. Вярва се още, че след възкресението си Иисус се е възнесъл на небето, където царува заедно с Бог Отец. Повечето деноминации учат, че Иисус ще се завърне, за да съди всички хора – живи и мъртви – и да даде вечен живот на своите последователи. Като въплътен Богбожество, Иисус е смятан за пример за добродетелен живот.
 
Критици на християнската религия посочват наличието на морално спорни твърдения в Библията, които са използвани за оправдаване на робството<ref>Stringfellow, A Scriptural defense of slavery, 1856</ref>, колониализма<ref>Meador, Jake. "[http://notesfrhttp://www.sacred-texts.com/wmn/wb/omasmallplace.wordpress.com/2010/09/17/cosmetic-christianity-and-the-problem-of-colonialism-responding-to-brian-mclaren/ Cosmetic Christianity and the Problem of Colonialism – Responding to Brian McLaren]". Цитат: "some Christians have tried to make sense of post-colonial Christianity by renouncing practically everything about the Christianity of the colonizers. They reason that if the colonialists’ understanding of Christianity could be used to justify rape, murder, theft, and empire then their understanding of Christianity is completely wrong.</ref>, религиозната нетолерантност<ref>[http://books.google.com/books?id=cDdpTcyJtxMC&pg=PA641 The Philosophy of Sarvepalli Radhakrishnan], by Paul Arthur Schilpp, page = 641</ref>, унижаването на жените<ref>[http://www.sacred-texts.com/wmn/wb/ ]</ref>, оправдаване на насилието<ref>Clarke, Arthur C. & Watts, Alan (January), „At the Interface: Technology and Mysticism“, Playboy (Chicago, Ill.: HMH Publishing) 19 (1): 94, ISSN 0032 – 1478, OCLC 3534353</ref>, оправдаване на хомофобията<ref>[http://religions.pewforum.org/comparisons U.S. Religious landscape survey], 2008 The Pew Forum on Religion & Public Life</ref>. Сред известните критици на християнската религия на морална и етическа основа са философи като [[Бъртранд Ръсел|Бертран Ръсел]] и [[Фридрих Ницше]].
Ред 40:
С времето християнството привлича и по-образовани последователи, които от средата на 2 век започват да пишат богословски и апологетични текстове, защитаващи тяхната религия. Сред тези първи теолози са Игнатий Богоносец, [[Поликарп Смирненски]], [[Юстин Философ]], [[Ириней Лионски]], [[Тертулиан]], [[Климент Александрийски]] и [[Ориген]], някои от които по-късно са обявени за [[отци на Църквата]].
 
След издаването на Медиоланския декрет император Константин полага усилия за уеднаквяване на християнските учения, които са вече широкоприети в Империята. През 325 година е проведен [[Първи Никейски събор|Първият Никейски събор]], който осъжда [[арианство]]то и утвържадава [[Никео-цариградски символ на вярата|Никео-цариградския символ на вярата]]. Никейският събор е последван от поредица други [[вселенски събор]]и, който утвърждават формално основни елементи на теологичната доктрина, най-вече свързани с проблемите на [[христология]]та,{{hrf|McManners|1990|37}} което довежда до отделянето от православната църква на групи, несъгласни с мнението на мнозинството. На [[Ефески събор|Ефеския събор]] от 431 година се обособява [[несторианство]]то, а на [[Халкедонски събор|Халкедонския събор]] от 451 година – [[монофизитство]]то, към което остават лоялни по-голямата част от патриаршиитепатриарсите на [[Александрия]], [[Йерусалим]] и Антиохия.
 
Християнството става официална религия на Римската империя през 386 година - при император Теодосий Втори.
 
=== Средновековие (5 – 15 в.) ===
Line 55 ⟶ 57:
През 1054 година [[Източно-западна схизма|Великата схизма]] довежда до най-голямото разделение на християнската църква – на западна ([[Римокатолическа църква|католическа]]) и източна ([[Православие|православна]]) част.
 
На запад през ХІ век някои стари катедрални училища започват да се превръщат в [[университет]]и. Първоначално преподаващи [[богословие]], с времето те включват в програмата си медицина, философия и право, превръщайки се в предшественици на днешните академични институции.{{hrf|Gonzalez|1984|305, 312, 314}} Успоредно с разцвета на градовете в Западна Европа, там възникват [[Просещи ордени|просещите ордени]], пренесли религиозния живот извън манастирите, в новата градска среда. Двата най-големи просещи ордена, [[Францискански орден|Францисканския]]{{hrf|Gonzalez|1984|303 – 307, 310, 384 – 386}} и [[Доминикански орден|Доминиканския]]{{hrf|Gonzalez|1984|305, 310, 316}} са основани съответно от свети [[Франциск от Асизи|Франциск]] и свети [[Доминик]] и изиграват важна роля в развитието на големите европейски университети. Друг нов орден е [[Цистерциански орден|Цистерцианският]], чиито големи изолирани манастири допринасят за усвояването на слабонаселени дотогава райони. През този период разцвет достига църковната архитектура с изграждането на големите [[Романска архитектура|романски]] и [[Готическа архитектура|готически]] катедрали.{{hrf|Gonzalez|1984|321 – 323, 365}}
 
През Средновековието църквата преследва и измъчва езичниците. Кръстоносните походи от 12 век превземат Йерусалим и избиват много войници и невинни жители.{{hrf|Gonzalez|1984|321 – 323, 365}}
 
=== Реформация и Контрареформация (1517 – 1648) ===
Line 62 ⟶ 66:
 
Други реформатори като [[Цвингли]], [[Жан Калвин|Калвин]], Нокс и Арминий също подлагат на критика римокатолическото учение.
 
През 16 век се появява Инквизицията - преследване и избиване на несъгласните с религията жители на Западна Европа, Южна и Северна Америка.
 
=== Християнството по време на Ренесанса ===
Line 72 ⟶ 78:
{{раздел-мъниче}}
 
През 21 век около 100 милиона християни са изправени пред преследване, особено в мюсюлманските страни с господстващ [[ислямски фундаментализъм]], Индия и Китай.<ref>[[Open Doors]]: [http://www.opendoorsuk.org/resources/country_profiles.php The worst 50 countries for persecution of Christians]</ref><ref>Open Doors: [http://www.opendoors-de.org/downloads/wvi/weltverfolgungsindex2012.pdf Weltverfolgungsindex 2012], p. 2</ref>
 
== Разпространение ==
[[Файл:Christianity percentage by country (2008).png|мини|400п|Процент на християни по страни]]
Християнството е започнало като еврейска секта в средата на първи век. Неговите корени се намират в региона на [[Близкия изток]] – съвременните територии на Израел и Палестина. То бързо се разпространило към Сирия, Месопотамия, Мала Азия и Египет. Християнството се разрастнало по последователи и влияние само за няколко десетилетия и в края на четвърти век се превърнало в официална църква на [[римска империя|Римската империя]], като изместило другите форми на религиозни практики под управлението на Рим. По време на [[Средновековие]]то по-голямата част то Европа също приела християнството чрез принудено, нежелано от голяма част от жителите кръщение. След Ерата на откритията християнството се разпространило чрез мисионска работа и колонизациите към [[Северна Америка]], [[Южна Америка]], [[Австралия]], [[Африка]] и останалата част на света.
 
В света трите най-големи групивидове на християнствотоцъркви са [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]], [[Православна църква|Източната православна църква]] и различните деноминации на [[Протестантизъм|Протестантизма]].
 
В началото на 21 век християнството има приблизително 2.2 милиарда последователи. ХристиянствотоХристияните представляваса една трета от световното население и е най-голямата световна [[религия]].<ref>[http://hristianche.ucoz.com/etika/1.pdf Християнска етика. Иисус Христос – живот и дело]</ref> От всички християни 37,5% живеят в [[Северна Америка]] и [[Южна Америка]], 25,7% живеят в [[Европа]], 22,5% в [[Африка]], 13,1% в [[Азия]], 1,2% в [[Океания]] и 0,9% в [[Близкия изток]]. Християнството нараства бързо в [[Азия]] – особено в [[Китай]] и [[Южна Корея]]. То е изиграло в съществена роля в оформянето на т.нар. Западна цивилизация.
 
== Верски учения ==
Въпреки че съществуват много значителни разлики в тълкуването на Библията, която е основа на християнството, християните споделят определен брой учения и ги считат за основни за тяхната вяра. [[Православие|Православните]] християни наричат тези учения [[Верую|символи]]верую или [[Верую|изповедисимволи на вярата]]; известни са още като [[верую]].
 
Верските учения, известни и като [[кредо]] (от [[Латински език|латински]] език „аз вярвам“) са кратки [[доктрина]]лни изявления, които първоначално са се използвали като кръщелни формули и по-късно са доразработени през епохата на христологичните дебати през четвърти и пети век.
Line 91 ⟶ 97:
Едно от най-ранните писания, прието за кредо, е Апостолският символ на вярата, който се използва от редица християнски деноминации с цел богослужение и вероучение. Той е приет в западната традиция в литургията на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата]], [[Лутеранство|Лутеранската]], [[Англиканска църква|Англиканската]] църкви и [[Западно и средноевропейска епархия|Западната православна епархия]]. Използва се още от [[Презвитерианство|презвитериани]], [[Методизъм|методисти]] и [[Конгрешанство|конгрешани]].
 
„Апостолският символ“ на вярата се базира на старо ''Римско кредо''. Тъй като в първоначалния му вид в него не били взети под внимание някои [[Христология|христологични]] въпроси, се наложило дефинирането им в по-късни периоди. „Апостолският символ“ не казвал нищо изрично за божествеността на Исус или на Святиясветия Духдух. Това било удобно за [[Арианство|арианите]] и [[унитарианство|унитарианци]]. Не били изяснени и редица други теологични въпроси, които се превърнали в обект на диспути векове по-късно.
 
В отговор на арианството възниква „Никео-Цариградският символ“ на вярата, формулиран на съборите в [[Никея]] и [[Константинопол]] през [[325]] и [[381]] година. Този символ е одобрен като общохристиянски на събора в [[Ефес]] през [[431]] година.
 
„Изконният символ“ не съдържа фразата „и Сина“, клаузата „[[филиокве]]“ относно изхождането на Светия Дух и от синаХристос (тази клауза не се приема от Източно-православнатаИзточноправославната църква).
 
„Халкидонската изповед“ възниква в [[Халкидон]] (днешна [[Турция]]) през [[451]] (и не се приема от [[ориенталските православни църкви]], наречени до-халкидонски). В нея се говори за две природи на Христос – божествена и човешка. И двете природи са пълни и не се смесват, въпреки че са съчетани в една личност.
 
В западната църква Атанасиевата изповед има същия авторитет като никейската и халкидонската: „Покланяме се на един Бог в Триединство и Триединство в Единство, като нито сливаме лицата, нитоне разделяме естеството“.
 
Вижте [[Символ на вярата]] - едно от християнските твърдения.
 
=== Десетте заповеди ===
[[Десетте заповеди]] са [[библейски]] принципи, които се отнасят за [[етика]]та и [[поклонение]]то и имат основна роля в [[юдаизъм|Юдаизма]] и повечето форми на християнството. Десетте заповеди включват поръчението за поклонение единствено пред Бог, за спазването на [[събота|библейската събота]], включват забрана на [[Идолопоклонничество|идолопоклонството]], [[богохулство]]то, убийството, кражбата и изневярата. При различните групи християни има известни разлики в интерпретирането и номерирането на заповедите.
 
=== Иисус Христос ===
Line 110 ⟶ 116:
 
[[Файл:Christ Carrying the Cross 1580.jpg|мини|195п|Иисус Христос ([[Ел Греко]])]]
Основното убеждение в християнството е вярата в Иисус като Божийвърховно Синбожество и [[Месия]] (Христос). Наименованието „[[Месия]]“ произлиза от еврейската дума מָשִׁיחַ (машия), която означава „помазания“. Гръцкият превод на [[Месия]] е ''Χριστός''<ref>В Септуагинта, което е предхристиянският гръцки превод на еврейските свещени книги, ''χριστός'' означава някой, който е свещенодействено помазан. Сравни със съвременната гръцка дума за „помазан“ ''χρισμένος''. При написването на Новия завет на гръцки ''Χριστός'' е смисловоопределен превод на еврейската дума ''משיח'' (''mašīaḥ''), която е от глагола ''משח'' (''mashákh'') - „помазвам“. В този смисъл, българският смисловоопределен превод би бил „Помазаният“ или „Помазаникът“.</ref> и е първоизточникът на българската дума Христо̀с.
 
Християните вярват, че като [[Месия]] Иисус е помазансъздаден от Бог да бъде Спасителспасител на човечеството. Поради това християните смятат, че с първото идване на Христос се изпълняват [[Месиански пророчества|месианските пророчества]] от [[Стар завет|Стария завет]]. Християнското схващане за [[Месия]] се различава значително от съвременното такова в [[юдаизъм|юдаизма]]. Основното християнско убеждение е, че чрез вярата и приемането на смъртта и възкресението на Иисус грешните хора могат да бъдат помирени с Бог. На тях е предложено спасение и обещание за вечен живот.
 
Макар че в първите години на християнската история е имало много диспути върху същността на Иисус, християните като цяло вярват, че Иисус е Бог в плът – едновременно „истински Бог и истински човек“ (напълно божествен и напълно човек). Иисус става напълно човек във всяко отношениебог. Той преминава през болките и изкушенията на смъртен човек, но не съгрешава. Бидейки напълно Бог, Той побеждава смъртта и се връща към живота при [[възкресение]]то. Според [[Библия]]та, след като Исус е бил възкресен от мъртвите, Тойтой се е понесъл към небето, където е седнал отдясно на Бога и ще се завърне окончателно, за да изпълни останалата част от месианските пророчества – възкресението на мъртвите, последния съд и установяването на Божието царство.
 
Според [[Евангелие|Евангелията]] на [[Матей (евангелист)|Матей]] и [[Лука (апостол)|Лука]] Иисус е бил заченат от [[Свети Дух|Светия Дух]] и се е родил във Витлеем от девицата [[Богородица|Мария]]. За детството на Исус се споменава малко в [[канон (религия)|каноничните]] [[Евангелие|евангелия]] ([[Матей (евангелист)|Матей]], [[Марко (евангелист)|Марко]], [[Лука (апостол)|Лука]] и [[Йоан (евангелист)|Йоан]]). В тях е описана най-вече неговата зряла възраст и особено последната седмица преди смъртта Муму (наречена [[Страстна седмица]]). Библейското повествование на Исусовото служене сред хората започва с [[кръщение]]то му от [[Йоан Кръстител]] и изброява чудеса, които върши: на сватбата в Кана Галилейска превръща водата във вино, изгонва бесове от обсебени и изцелява болни. Наред с описанието на извършените от Него множество дела се привеждат и Неговите поучения (напр. [[проповед на планината]]); разказва се и за избирането на дванадесетте апостоли.
 
=== [[Света Троица|Триединството]] ===
[[Света Троица|Триединството]] е понятие, което се отнася за учението, че съществува един Бог,бог включващ в Себе Сиот три отделно, вечно съществуващи личности („[[ипостас]]и“)части: [[Бог Отец|Отец]], [[Исус|СинаСин]] (въплътен в [[Исус|Исус Христос]]) и [[Свети Дух|СвятияСвети Духдух.]]. Заедно тези три личности понякога биват наричани [[Божество]]то.
 
Триединството е съществена доктрина на масовото християнство. „[[Бог Отец|Отец]], [[Исус|Синът]] и [[Свети Дух|СвятиятСветият Дух]]“ представят едновременно [[иманентност]]та и [[трансцендентност]]та на Бога. Вярва се, че Бог е безкраен и че Божиетобожието присъствие може да се възприеме чрез действията на Исус Христос и Святиясветия Духдух. Според тази доктрина Бог не може да се раздели в смисъл, че всяка личност представлява една трета от цялото; докато в същото време всяка личност бива считана за напълно Бог. Трите личности са всяка вечни и всесилнибожество.
 
Думата „триас“, от която произлиза „троица“, за първи път се появява в писанията на [[Теофил]] от Антиохия. Той пише за "Триединството на Бог ([[Бог Отец|Отеца]]), Неговото Слово ([[Исус|Сина]]) и Неговата мъдрост ([[Бог Отец|Святия Дух]]). Възможно е понятието да е било използвано и преди това време. След това то се появява в писанията на [[Тертулий]]. През следващия век думата се използва по-често.
Line 135 ⟶ 141:
Повечето протестантски групи, които подкрепят учението за [[Света Троица|Триединството]], включват ''the Filioque clause''. Въпреки това въпросът обикновено не е полемичен сред тях, тъй като тяхната концепция често е формулирана по-кратко. Клаузата често се разбира от протестантите като: Духът е изпратен от Отец чрез Сина. Това е концепция, която не противоречи нито на католицизма, нито на източното православие. Въпреки това е трудно е да се направи обобщение на протестантската теология за триединството поради разнообразната и нецентрализирана природа на различните протестантски църкви.
 
; {{неутралност}}Адвентните схващания: Както повечето протестанти Адвентистите от седмия ден подкрепят една по-обща дефиниция за Триединството. Тя гласи следното: „Има един Бог – [[Бог Отец|Отец]], Син и Свят Дух – единство от три съвечни личности. Бог е безсмъртен, всемогъщ, всезнаещ, стоящ над всичко и винаги присъстващ. Той е безкраен и извън човешкото разбиране, но все пак познат чрез откровението на Себе Си. Навеки е достоен за поклонение, обожание и служене от цялото творение.“ Бог, вечният Отец, е Творецът, Източникът, Вседържителят и Суверенът на цялото творение. Той е справедлив и свят, милостив и пълен с благодат, бавен на гняв и изобилстващ с постоянна любов и вярност. Качествата и силите, изявени в Сина и в Светия Дух са също откровения на [[Бог Отец|Отец]].
 
:Вечният Богбог-Синсин е въплътен в [[Исус|Исус Христос]]. Чрез Него са сътворени всички неща, чрез Него е изявен Божият характер, спасението на човечеството е осъществено чрез НегоВечният и светът ще бъде съден чрез Него. Вечният ипредполагаемо истински Бог става и истински човек – [[Исус|Исус Христос]]. Той е заченат от [[Свети дух|Святия Дух]] и е роден от девицата Мария. Живял е и е изпитал изкушения като човешко същество, но е дал идеален пример за Божията правда и любов. Той е изявил Божията сила чрез чудесата, които е извършил, и е утвърден като Божия избран Месия. Доброволно е страдал и е умрял на кръста за нашите грехове и вместо нас. Възкресен е от мъртвите и е издигнат за свещеник в небесното светилище, за да служи за нас. Той ще дойде отново в слава за окончателното избавление на Своя народ и за възстановяването на всички неща.
 
:Бог-вечният [[Свети дух|Дух]] е действал с [[Бог Отец|Отец]] и Сина при сътворението, въплъщението и изкуплението. Той е вдъхновявал писателите на Писанията. Изпълвал е живота на Христос със сила. Изпитвал е и е осъждал човешките същества, подновявал е и е преобразявал по Божие подобие онези, които откликват. Изпратен от [[Бог Отец|Отец]] и Сина, за да бъде винаги със Своите деца, Той дава духовни дарби на църквата, дава и сила за свидетелстване за Христос и в хармония с [[Библия|Писанията]] води църквата към истината.
 
:Разликата между общоприетите от християнството схващания за [[Света Троица|Триединството]] и тези, които [[Църква на адвентистите от седмия ден|адвентистите от седмия ден]] покрепят, се състои основно в отношенията между трите личности. Адвентистите вярват, че тъй като и трите личности са вечни, не е възможно една от тях да е дала началото на друга. Поради тази причина [[Исус]] не е възможно да е бил заченат от [[Бог Отец|Отец]], нито [[Свети дух|Святият Дух]] да произлиза от Сина или [[Бог Отец|Отец]], тъй като и Тримата съществуват от вечността. Според някои християнски философии<ref>[http://www.theopedia.com/Procession_of_the_Holy_Spirit ''Theopedia, статия Procession of the Holy Spirit'']</ref> Святият Дух постоянно произтича от [[Бог Отец|Отец]], като по този начин Той бива представен за по-нисш от Него. Адвентистите разбират израза в Йоан 15:26: „Духът на истината, Който изхожда от Отца“, че [[Бог Отец|Отец]] и Синътсинът постоянно изпращат [[Светисветия дух|Святия Дух]]. Тези думи обясняват отношенията между трите вечни личности на Триединствототриединството.
 
==== Нетринитарни схващания ====
Line 148 ⟶ 154:
=== Спасението ===
[[Файл:Bloch-SermonOnTheMount.jpg|мини|300п|Исус Христос проповядва спасение ([[проповед на планината]])]]
Повечето [[християнин|християни]] вярват, че [[спасение]]то от [[грях|греха]] и [[смърт]]та е достъпно чрез [[вяра]] в [[Исус Христос]] поради Неговата изкупителна жертва на кръста, където Той е „платил“ за нашите грехове. [[Стар завет|Старозаветната]] служба в [[светилище]]то е била [[символ]] на [[изкупление]]то за [[човечеството]], осъществено чрез саможертвата на Господ [[Исус]]. Както агнета без недостатък са били принасяни поради греха на човеците, така Исус се е пожертвал за хората, макар че самият Той е бил без грях. След възкресението си [[Исус|Христос]] застава „отдясно на Бога“ и извършва т.нар. [[посредническа служба]]. Както свещениците в [[Стар завет|старозаветното]] [[светилище]] са принасяли благоуханен [[тамян]] на Бог, така сега Исус изпълнява застъпническа служба за хората и представя техните [[молитва|молитви]] пред [[Бог Отец|Отец]].
 
[[Исус]] е наречен в библейската книга „Евреи“ вторият [[Адам]]. Както [[Адам]] съгреши и грехът навлиза на земята, така Исус е бил единственият човек без [[грях]], Който е можел да спаси [[човечество]]то чрез изкупителната [[жертва]]. Библията казва, че заплатата на греха е смърт и вместо човекът да понесе вечната [[смърт]], сам Бог умря за него.
Line 165 ⟶ 171:
Съществуват разнообразни гледни точки по въпросите на [[сотериология]]та сред основните групи християнски [[Християнска деноминация|деноминации]] – едновременно между римокатолиците и протестантите и от друга страна в самото протестантство. От значение е да се отбележи дебатът между Калвинисти и [[Арминианизъм|Арминианисти]], при който се коментират дефиниции за греховност, предопределеност, и изкупление, но най-вече за оправдание.
 
За пълното разбиране на спасението есе смята за небходимо да се изследва връзката между Божията благодат и човешката воля.
 
Като част от спасението ролята на Божията [[благодат]], която действа в човешкия живот, и собствената воля и избор се разбират по различен начин от различните верски общности. Католицизмът и източното православие учат на необходимостта от взаимно сътрудничество между свободната воля на човека и благодатта на Бога. Реформаторът Жан Калвин, който е вярвал в [[предопределеност]]та, е говорил, че спасението не зависи толкова от собствения избор, колкото от предварително заложения план за живота на една личност. Протестантските църкви, следващи логиката на [[Арминианизъм|Арминианизма]] смятат, че Божията [[благодат]] е единственият начин за спасение. Те смятат, че човешката воля се ограничава до решението за приемане или отхвърляне на спасението. Според [[Арминианизъм|Арминианизма]] спасението може да бъде загубено, ако липсва трайна вяра.
Line 179 ⟶ 185:
|- style="background:#ededed;"
| '''Човешка воля'''
| [[Пълна предопределеност]] постоянно, без свободна воля поради божествен суверенитет.
| [[Пълна предопределеност]] без свободна воля до духовно възстановяване
| Греховността не е по-силна от свободната воля
Line 194 ⟶ 200:
|- style="background:#f7f7f7;"
| '''Обръщане към вярата'''
| Напълно зависи от Бог и се извършва чрез вътрешния повик на СвятияСветия Дух; не е възможно да се противостои
| Напълно зависи от Бог чрез средстава на благодатта; възможно е да се противостои
| Синергийно, възможно е да се противостои поради всеобщата благодат на свободната воля
Line 209 ⟶ 215:
Свещената книга на християните, от която се извличат моралните и философските положения на вярата, е известна като Библия. Названието си води от гръцката дума за книга в множествено число: ''τὰ βιβλία'', буквално „Книгите“.
 
Християнството почита канона на Библията (Стария и Новия завет) като вдъхновено от Бога слово. Библията е написана от хора, вдъхновени от Светия Дух, и поради това се смята за непогрешимо Божие словоБог. В протестантската мисъл се вярва, че Св. Писание съдържа цялата истина, необходима за спасение на човека (Вижте [[протестантство]] – Sola scriptura).
 
Книгите на Библията, които биват считани за вдъхновени, се различават в юдаизма, римокатолицизма, православието и протестантството. Поради тази причина различните вери определят канона по различен начин, макар да има значително припокриване. Тези разлики са отражение на редица традиции и съвети, които са били проведени по въпроса. Всяка версия на Библията включва книгите на [[Танах]], по-известен сред християните като Стария завет. Някои от книгите на [[Танах]] са разделени на няколко книги в християнския канон. Римокатолицизмът и източното православие включват към канона, като допълнение към Стария завет, и второканоничните книги от гръцкия превод на [[Танах]] – [[Септуагинта]]та. Тези допълнителни книги се считат за [[апокриф]]ни от протестантските църкви (според които те не трябва да служат за основа на вярата). Някои версии на Библията включват допълнително секция с апокрифна литература между Стария и Новия завет. Новият завет, написан оригинално на [[Койне|койне гръцки език]], съдържа 27 книги. Всички [[църкви]] са в съгласие за неговото съдържание.
 
Други традиции поддържат и други канони. Етиопската Православна Теуахедо църква поддържа два канона – тесен (който е по-обхватен от Библията) и широк, който има още повече книги. [[Църква на Исус Христос на светиите от последните дни|Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни]] (понякога позната като [[мормони|Мормонска Църква]]) поддържат в своя канон още три извънбиблейски книги, които те считат за боговдъхновено слово: [[Книга на Мормон|Книгата на Мормон]], [[Учения и завети]] и [[Скъпоценният Бисер]]. [[Гностицизъм|Гностиците]] са използвали голямо количество книги извън ортодоксалния канон една от които е най-известна като евангелието според на Тома.
 
Въпреки че християните са почти напълно съгласни за съдържанието на Библията, такъв консенсус не съществува по отношение на нейното тълкувание (иначе казано – екзагезис). Поради това е имало много схизми в църквата.
 
==== Католическо и православно тълкуване ====
Line 225 ⟶ 231:
 
==== Протестантско тълкуване ====
; Яснотата на Писанието:Християните протестанти вярват, че Библията е самодостатъчно откровение, окончателният авторитет по всички християнски доктрини и че тя разкрива всички истини, необходими за спасение. Тази концепция е известна като [[sola scriptura]].:Те не признават голяма част от религиозните практики.
 
; Първоначално вложеното значение на Писанието:Много протестанти наблягат върху буквалното значение или историко-граматическия метод, дори дотам, че да отхвърлят всички други знания. Историко-граматическият метод или граматико-историческият метод е опит на библейската херменевтика да открие първоначално заложеното значение в текста. Това първоначално заложено значение на текста бива извлечено чрез изследване на целия пасаж в светлината на граматическите и синтактични аспекти, историческия контекст, литературния жанр както и теологичните (канонични) разбирания. Историко-граматичния метод различава първоначалното значение и конкретното значение на текста. Конкретното значение на текста включва произтичащата употреба на текста или приложението. Първоначалният пасаж бива разглеждан като съдържащ само едно значение. Милтън Тери казва: "Основен принцип в граматикграматико-историческата експозиция е, че думите и изреченията могат да имат само едно значение в един и същи контекст. В момента, в който ние отхвърлям този принцип, ние попадаме в море от несигурност и предположение. Технически погледнато, граматично-историческият метод на тълкуване се различава от определянето на значението на пасажа в светлината на дадено тълкувание. Тези принципи дефинират понятието [[библейска херменевтика]]. Някои протестантски тълкуватели използват и метода на типология при тълкуването на Библията.
 
:[[Мартин Лутер]] говори за едно точно и обикновено (несложно) разбиране на Писанието. Протестантите вярват, че обикновеният вярващ може да достигне и сам до адекватно разбиране на Писанието, защото самото то е достатъчно ясно и вярващият има на разположение и Светия Дух. Мартин Лутер счита, че без подкрепата на Светия Дух Писанието би останало неразбрано в тъмнина. [[Жан Калвин]] пише, че всички, дори да не се обърнат и към Светия Дух за помощ, ще намерят в Писанието светлина. Втората хелветска изповед на вярата казва: „Ние се придържаме към това, че тълкуванието на Писанието е ортодоксално и истинско, когато е получено от сравнение и със самите Писания (от естеството на използвания език, обстоятелствата на тяхното написване и разтълкувани въз основа на по-ясни пасажи.“ Писанията на църковните отци и решенията на вселенските събори не се считат за боговдъхновени в смисъла, в който е боговдъхновено Писанието и биха могли да бъдат отхвърлени – въпреки че са ценни за богословието.
Line 257 ⟶ 263:
'''''Забележка!''' Символите на християнството да не се бъркат със символа на вярата, който представлява словесно оповестяване на вярата.''
 
В ранните времена на християнството разпространени символи са били този на рибата и агнеца. В днешно време най-разпространеният символ на християнството е кръстът, който символизира страданието и саможертватасмъртта на Христос през 33 година от новата ера.
 
== Основни направления в християнството ==
Line 267 ⟶ 273:
{{Основна|Нехалкедонски църкви}}
{{Вижте също|Несторианство|Монофизитство}}
Нехалкедонските църкви са наследници на древни течения<ref>На английски биват наричани със сборното понятие ''Oriental Orthodoxy'', което може да се преведе като Близкоизточно православие.</ref>, отделили се от Апостолската църквацърквата, създадена от светите апостоли Петър и Павел. Те се наричат така, защото не се подчиняват на решенията на Четвъртия вселенски събор, наречен Халкедонски, от 451 г. след Христа. Разпространени са в Близкия Изток и Северна Африка. От своя страна нехалкедонските църкви се делят на монофизитски и несториански.
 
==== Арменска апостолическа църква ====
Line 275 ⟶ 281:
=== Римокатолицизъм ===
{{Основна|Римокатолицизъм}}
Римокатолическата църква е онази Църква, която се отделя ([[1054]] г.) от съществуващата до разкола Апостолска църква, със средище град [[Рим]], а останалите християни приемат за свое средище [[Константинопол]]. Едно от основните несъгласия с Източноправославната църква е осмата точка от Никео-цариградския символ на вярата, в който римокатолиците добавят, че Светият дух изхожда освенпроизлиза от Бог Отец,Христос и от Господа Синнеговия Божибаща.
 
Римокатолическата църква също се възприема като „едната, света, съборна/вселенска/католическа и апостолска Църква“.
Line 283 ⟶ 289:
=== Източно православие ===
{{Основна|Православие|Православна църква}}
Източното православие счита себе си за автентичната Църква, която [[Иисус Христос]] е основал заедно със своите благовестници. Както е каноническият израз, тя е „едната, света, вселенеска/съборна/католическа<ref>„Католическа“ е понятието, което е с гръцки произход. На български бива превеждано като „съборна“ или „вселенска“.</ref> и апостолска Църква“. И тъй като Църквата, която се оглавява от римския епископ, също е католическа (носител е на този един от четирите белега, определени за пръв път на [[Втори Вселенски събор|Втория вселенски събор]] от 381 г. след Христа), за отлика тя се нарича Римокатолическа църква. За да бъде една църква католическа, трябва да се счита, че нейното послание е отправено към всекиго без изключение, тоест – да бъде всеобща и всеобхватна, което е и значението на гръцката дума ''καθολικός''. Каква е Църквата, чиито последователи са нейните миряни, се засвидетелства в [[Никео-цариградски символ на вярата|символа на вярата]]. За разлика от католическата църква, в православната се почитат дървени изображения, наречени икони. Двете направления се отделят след Великата схизма през 1054 година.
 
=== Протестантство ===