Османска империя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-един единствен +един-единствен)
м Общи промени
Ред 142:
По това време, европейските държави започват да полагат усилия за овладяване на османския контрол над традиционните търговски пътища по суша между [[Източна Азия]] и [[Западна Европа]], които започват с [[Път на коприната|Пътя на коприната]]. С помощта на новите географски открития, западноевропейските държави започват да заобикалят османския търговски монопол, създавайки свои собствени морски пътища към Азия. Откриването от португалците на нос [[Добра надежда]] през 1488 г. предизвиква поредица от османско-португалски морски войни в Индийския океан през целия XVI век. От икономическа гледна точка, огромният приток на испанско сребро от Новия свят води до рязко обезценяване на валутата на Османската империя и висока [[инфлация]]. Това предизвиква сериозни негативни последици на всички нива на османското общество.
 
Териториалното разширение на [[Руско царство|Московска Русия]] при [[Иван IV]] (1533 – 1584) към [[Волга]] и Каспийския регион, за сметка на [[Астраханско ханство|Астраханското ханство]], нарушава и северните търговски пътища. Амбициозният план на [[Соколлу Мехмед паша|Мехмед паша]], велик везир при султан Селим II, за прокопаване на канал между Дон и Волга (започнат през юни 1569 г.), съчетано с атака над [[Астрахан]], се проваля и канала е изоставен с настъпването на зимата. От този момент нататък, империята приема стратегията за използване на Кримския хаганат като защита срещу Русия{{hrf|Itzkowitz|1980|64 – 65}}. През 1571 г., кримският хан Девлет I, подкрепен от турците, опожарява [[Москва]].<ref>Davies (2007). ''[http://books.google.com/books?id=XH4hghHo1qoC&pg=PA16&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false Warfare, State and Society on the Black Sea Steppe, 1500 – 1700.]''. стр. 16.</ref> На следващата година, той повтаря нашествието, но е отблъснат в [[битка при Молоди|битката при Молоди]]. Кримското ханство продължава периодичните си нашествия в Източна Европа, включително и под формата на набези за роби<ref>Subtelny, Orest (1988). „''[http://books.google.com/books?id=HNIs9O3EmtQC&pg=PA106&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false Ukraine: a history.].''“. стр. 106</ref> и остава значителна сила в Източна Европа и заплаха за Московска Русия до края на XVII век.<ref>„[http://www.econ.hit-u.ac.jp/~areastd/mediterranean/mw/pdf/18/10.pdf The Crimean Tatars and their Russian-Captive Slaves]“ (PDF). Eizo Matsuki, ''Mediterranean Studies Group at Hitotsubashi University.''</ref>
 
[[Файл:Mehmed III.jpg|мини|Армиите на [[Мехмед III]] превземат [[Егер]] през 1596 г. и побеждават [[хабсбург]]ските и [[Трансилвания|трансилванските]] сили в [[битка при Керестеш|битката при Керестеш]], която е част от [[Дългата война|Дългата война (1591 – 1606)]], продължила и при сина му [[Ахмед I]] и завършила с [[Житваторогски мирен договор|мирния договор от Житваторок]].]]