Флейта: Разлика между версии

За момента можем да кажем, че отворената тонална дупка е почти като кратка обиколка за въздуха отвън и така първата отворена дупка действа приблизително като че ли флейтата е била отрязана близо до мястото на отворената дупка.

 

Отворите помагат и за дефинирането на [[регистър (музика)|регистъра]]. Например, ако свирим С4 и тогава вдигнем левия си палец, създаваме дупка, колкото половината път надолу по инструмента. Така от флейтата излиза С5 тон, а ще изсвири и С6, G6 и т.н. Тук регистрационната дупка, качва изсвирената нота поне с една октава.

 

Естествената скала за тези инструменти е D мажор: в D и в В минор те не се нуждаят от кръстосана апликатура и звукът е отчетлив. В С минор нюансът е неясен, а звукът по-тих. Това се дължи на различното качество, асоциирано с различни тонове: тонове с по 2 диеза се асоциират с ясен и сравнително силен звук, а такива с по няколко [[бемол]]а – с по-мрачно и тихо звучене.

 

Дизайнът на флейтата е такъв, че много тонове изискват настройка на височината от флейтиста. Свирачите понижават височината главно като прибират назад брадичката или я изнасят напред, извъртайки отвора на мундщука към себе си или отдалечавайки го и сменяйки геометрията на струята. Тези действия имат няколко ефекта:

# Така се увеличава триенето с отвора на мундщука, който е покрит от долната устна и междувременно се смалява откритата част на отвора.