Република Тексас: Разлика между версии

Територията ѝѝ включвала части от днешните щати [[Тексас]], [[Ню Мексико]], [[Оклахома]], [[Канзас]], [[Колорадо]] и [[Уайоминг]]. Според данни от [[1840]] Република Тексас имала население от 70 000 души и територия 1 007 935 km². Столицата на републиката, призната на [[7 ноември]] [[1835]], е [[Остин]]. На [[20 декември]] същата година е обявена декларацията за независимост на Тексас в местността [[Голиад]]. На [[20 декември]] [[1845]] държавата била присъединена към САЩ като 28-ия щат.

[[FileФайл:Stephen_f_austin.jpg|200px|leftляво|thumbмини|[[Стивън Остин]], наричан „Бащата на Тексас“ |alt=]]Тексас е една от [[Вътрешни провинции|вътрешните провинции]] на [[Нова Испания]] – регион, известен исторически като [[Испански Тексас]]. Макар да се претендира от Испания, тя не е официално колонизирана от нея, докато конкурентните [[Френска колонизация на Тексас|френски интереси във Форт Сейнт Луис]] не насърчават Испания да установи постоянни селища в района.<ref>Weber, David J. (1992), ''[https://books.google.com/books?id=MUCmD15yEAYC The Spanish Frontier in North America]'', Yale Western Americana Series, New Haven, Connecticut: Yale University Press, p. 149, ISBN 0-300-05198-0</ref> Благодарение на високото население на [[индианци]] в района и отдалечеността му от населените места на Нова Испания, Тексас остава до голяма степен незаселен от европейци, въпреки че Испания поддържа малко военно присъствие, за да защити християнските мисионери, работещи сред племената на американските индианци, и да действа като буфер срещу французите в [[Френска Луизиана|Луизиана]] и [[Британска Северна Америка]]. През 1762 г. Франция отстъпва на Испания по-голямата част от претенциите си към вътрешна Северна Америка, включително претенциите си за Тексас, както и [[Испанска Луизиана]].<ref>Weber (1992), p. 198.</ref>

На 28 февруари 1845 г. [[Конгрес на САЩ|конгресът на САЩ]] приема законопроект, с който упълномощава [[Съединени американски щати|Съединените щати]] да анексират Република Тексас. На 1 март [[Президент на Съединените американски щати|американският президент]] [[Джон Тайлър]] подпивса законопроекта. Законодателството определя датата на анексирането за 29 декември същата година. Изправени пред предстоящото американско присъединяване на Тексас, [[Шарл Елиът]] и [[Алфонс дьо Салини]], британският и френският министри в Тексас, са изпратени от правителствата си в [[Мексико (град)|Мексико Сити]]. Президентът на Тексас Ансън Джоунс изпраща и двете оферти на специално избрана конгресна среща в Остин, а американското предложение е прието само с едно несъгласие. Мексиканското предложение никога не е поставено на гласуване. На 13 октомври 1845 г. голяма част от избирателите в републиката одобряват както американската оферта, така и предложената конституция, която одобрява [[Робство|робствоторобство]]то и емигрантите, които донасят роби в Тексас.<ref>[https://web.archive.org/web/20140116142228/http://tarlton.law.utexas.edu/constitutions/texas1845/a8 "Article VIII: Slaves – Constitution of Texas (1845) (Joining the U.S.)".]. </ref>