Ресенска българска община: Разлика между версии

След Руско-турската война Ресен брои 400 български семейства и 200 [[арумъни|влашки]], [[гъркомани|гърчеещи се]], които чрез местната власт държат църквата и училищата.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 566.</ref> В юли 1880 година българската община в Ресен изпраща серия телеграми и писма до екзарх [[Йосиф I]] и чрез него до великия везир срещу гръцкия владика с настояване да и&#768;ѝ се върне църквата, взета от гъркоманите. Екзархът на свой ред праща няколко такрира до Портата за ресенската църква, която е една от първите му грижи след завръщането му в Цариград.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 357.</ref> В 1882 година е извършен избор за българска община, който е утвърден от Екзархията. Неин председател е поп Ставре, а членове са Наум Димитров, [[Иван Стрезов]], Таско Чокалев, [[Андрей Татарчев]], Димитър Милошев, Тани Мильовик, Димитър Чокалев и [[Трайче Дорев]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 566.</ref>

== Бележки ==