Въстание на Спартак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без запетая или интервал в четирицифрени числа |
Тони Стоев (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 36:
Между 73 и 71 г. пр.н.е. група от избягали роби (първоначално малко на брой, около седемдесет [[гладиатор]]и<ref name="plutc_8"/>), която скоро нараства до сто и двадесет хиляди<ref>Апиан, ''Граждански войни'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/1*.html#117 1:117]; А. Белявский, Л. Лазаревич, А. Монгайт, [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000017/st050.shtml ''Всемирная история. Энциклопедия: в 10-ти т.''] – Москва: Государственное издательство политической литературы, 1956 г. том 2</ref> мъже, жени и деца, започва да обикаля Италия, като влиза в успешни сражения под ръководството на няколко водачи, между които и легендарния гладиатор [[Спартак]]. Възрастните, годни за бой, се доказват като изненадващо ефективни въоръжени сили и неведнъж се противопоставят успешно на римските военни части – местните патрули в [[Кампания]], римската милиция и обучените римски [[легион]]и, предвождани от [[Консул (Древен Рим)|консули]]. Плутарх описва действията на робите като опит за бягство през [[Цизалпийска Галия]], докато [[Апиан]] и [[Флор]] описват бунта като гражданска война, в която робите имат за цел да завладеят самия град [[Рим]].
[[Сенат|Римският сенат]], разтревожен от продължаващите военни успехи на армията от роби, както и от грабежите на римските градове и селските райони, в крайна сметка изпраща армия от осем легиона под командването [[Марк Лициний Крас]]. Войната приключва през 71 г. пр.н.е., когато робите, водени от Спартак, след дълги и ожесточени боеве срещу легионите на Крас осъзнават, че пристигналите армии на [[Помпей Велики|Помпей]] и [[Марк Теренций Варон Лукул|Лукул]] се опитват да ги хванат в капан. Това принуждава армията от роби да
Въстанието на Спартак има важно значение за политиката на Рим в следващите години. Крас и Помпей използват потушаването на въстанието за утвърждаване на политическите си кариери. Възползват се от обществения отзвук на успеха и силата на легионите си при изборите за консули през 70 г. пр.н.е. Техните действия като консули помагат за подкопаване на римските политически институции и допринасят за по-късното превръщане на [[Римската република]] в [[Римска империя|империя]].
| |||