Разлика между версии на „Червена вода“

м (излишен празен ред)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
В началото на ХV в. селото е пусто и още първите му турски собственици се стремят да го заселят. Вероятно някой от тях, неизвестен за нас, е довел първите му жители, сред които не малко албанци, което личи от фамилните им имена – Гьорг, Гьон, Беко, Мекиш, Лека и т.н. Селището се споменава за първи път в османски регистър от 1497 г. с името Червена вода. За него отбелязва в дневника си френският учен-юрист Яков Бонграс, който, пътувайки от Виена за Цариград, минава оттук във вторник, 3 юли 1585 г. Селището явно процъфтява и е представлява малък град (паланка), защото в счетоводните тефтери на дубровнишкия търговец Бенедето Рести от 1590 г. присъстват имената на 14 търговци от Червена вода. За това свидетелства и австрийският посланик граф Фолган Етингенски, който век по-късно, през 1700 г., минава през местността. Секретарят му монахът Симперт отбелязва: „Графът беше посрещнат с военна духова музика и приветствуван от владиката, съпроводен от седмина духовници, представящи седемте тукашни черкви“. Черна вода е седалище на епархия, спомената в епархийския поменик, открит в [[Зографския манастир]] в [[Света гора]].
 
Синът на прогонения от австрийците унгарски крал [[Ференц II Ракоци]] – принц [[Йозеф Ракоци]] след смъртта на баща си в Цариград събира унгарските хъшове и тръгва да освобождава поробената си от Австрия родина. Но преди да премине с войската си Дунава, той се разболява и умира през 1738 г. в Червена вода. Погребан е в тогавашната църква „Свети Йоан Предтеча“. През 1767 г., минавайки оттук, датският пътешественик Карстен Нибур пише, че след като не бил видял часовникова кула нито в Египет, нито в Арабия, ни в Индия, в Персия или в цяла Турция от Басра до Балкана, той остава удивен от височината и красотата на червеноводската часовникова кула.
 
Когато през 1811 г. Русия започва шестата си война срещу Турция, руските войски, предвождани от генерал Кутузов, минават Дунава, но в това време Наполеон Бонапарт напада Русия и Кутузов се връща обратно. Тогава турците запалват Червена вода, събарят седемте черкви (местата, където са били, се наричат „черковища“), събарят и кулата с часовника, изколват населението, а оцелелите жители побягват през Дунава на север, следвайки Кутузов, като отнасят със себе си на север и името на града си (днешният град Черна вода в Румъния).