Червена вода: Разлика между версии

В началото на ХV в. селото е пусто и още първите му турски собственици се стремят да го заселят. Вероятно някой от тях, неизвестен за нас, е довел първите му жители, сред които не малко албанци, което личи от фамилните им имена – Гьорг, Гьон, Беко, Мекиш, Лека и т.н. Селището се споменава за първи път в османски регистър от 1497 г. с името Червена вода. За него отбелязва в дневника си френският учен-юрист Яков Бонграс, който, пътувайки от Виена за Цариград, минава оттук във вторник, 3 юли 1585 г. Селището явно процъфтява и е представлява малък град (паланка), защото в счетоводните тефтери на дубровнишкия търговец Бенедето Рести от 1590 г. присъстват имената на 14 търговци от Червена вода. За това свидетелства и австрийският посланик граф Фолган Етингенски, който век по-късно, през 1700 г., минава през местността. Секретарят му монахът Симперт отбелязва: „Графът беше посрещнат с военна духова музика и приветствуван от владиката, съпроводен от седмина духовници, представящи седемте тукашни черкви“. Черна вода е седалище на епархия, спомената в епархийския поменик, открит в [[Зографския манастир]] в [[Света гора]].

 

 

Когато през 1811 г. Русия започва шестата си война срещу Турция, руските войски, предвождани от генерал Кутузов, минават Дунава, но в това време Наполеон Бонапарт напада Русия и Кутузов се връща обратно. Тогава турците запалват Червена вода, събарят седемте черкви (местата, където са били, се наричат „черковища“), събарят и кулата с часовника, изколват населението, а оцелелите жители побягват през Дунава на север, следвайки Кутузов, като отнасят със себе си на север и името на града си (днешният град Черна вода в Румъния).