Разлика между версии на „Памир“

28 байта изтрити ,  преди 3 месеца
м
Bot: Automated text replacement (-пик +връх ); козметични промени
м
м (Bot: Automated text replacement (-пик +връх ); козметични промени)
 
== Граници ==
Въпросът за природните граници на Памир е дискусионен. Обикновено под името Памир се подразбира територията, ограничена на север от [[Заалайски хребет|Заалайския]], на изток от [[Сариколски хребет|Сариколския хребет]], на юг – езерото Зоркул, река [[Пяндж (река)|Пяндж]] и десният ѝ приток [[Памир (река)|Памир]], на запад – меридионалната долина на река [[Пяндж (река)|Пяндж]] и на северозапад към Памир се отнасят източните части на хребетите [[Петър Първи (хребет)|Петър Първи]] и [[Дарвазки хребет|Дарвазкия хребет]]. В тези си граници се простира на 275 km по паралела и на 250 km по меридиана. Някои изследователи намаляват границите на планината, като изключват западните му части (К. В. Станюкович, Е. М. Мурзаев), а много други, обратно разглеждат Памир в много по-широки граници, включвайки в територията му някои планини на китайска територия в т.ч. масива Конгур и части от [[Кунлун|Западен Кунлун]] (Н. А. Гвоздецки, Р. Д. Забиров).<ref name="bse"></ref>
 
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
В пределите на планината от север на юг се обособяват няколко дъгообразно изпъкнали на север зони, разделени от разломи и различаващи се по геоложки строеж. Положението на Памир в геоложката структура на Централна Азия се разглежда по различни начини. Едни изследовател са склонни на удължат геоложките зони на планината на югозапад и изток, а други считат, че Памир се отделя на изток от [[Кунлун]] или от дълбок разлом, или от епейрогенни движения с амплитуда 150 – 200 km.<ref name="bse"></ref>
* '''Външната зона''' (северния склон на [[Заалайски хребет|Заалайския хребет]]) е изградено от конгломерати, пясъчници, глини, варовици и вулканогенни наслаги с горнопермска, мезозойска и кайнозойска възраст с дебелина 12 – 14 km. От средата на олигоцена в тази зона започват интензивни деформации, които създават сложни нагънати форми и навлаци. Съвременната струстура на зоната представлява нарушена и издигната основа, придвижена на север във вид на навлак върху по стари структури.
* '''Зона на Северен Памир''' (на юг от гребена на [[Заалайски хребет|Заалайския хребет]]). В тази зона са разпространени кристалинните шисти от горния докамбрий, мраморизирани варовици, пясъчници, глинести, карбонатни и вулканогенни наслаги с палеозойска възраст, пронизани през триаса или средната юра от интрузивни гранити. По същото време оформилата се нагъната структура, като цяло представлява сложно изграден мегантиклинорий, разбит и раздробен от по-късните движения на отделни блокове.
* '''Рушанско-Пшартската зона''' е изградена от теригенно-карбонатно-силициеви наслаги от горния палеозой и мезозой, съдържащи пачки от диабази и спилити. Те са смлени и нагънати и придвижини на север. Тези скали също са пронизани от гранитоидни интрузии с юрска, кредна и еоценова възраст.
* '''Зоната на Югоизточен Памир''' е известна с мощните си теригенни морски наслаги от горния палеозой, триаски и юрски силициево-карбонатни и флишови породи и кредни (миоценски) пъстроцветни пясъчници, конгломерати и червеноцветни теригенно-туфогенни наслаги, всички те пронизани от гранитоиди с горнокредна и еоценска възраст. Югоизточен Памир представлява голям синклинорий, усложнен от епейрогенни движения.
* '''Зоната на Югозападен Памир''' е изградена от докамбрийски кристалинни шисти, гнайси и мрамори, пронизани от гранитоидни интрузии с кредна и олигоцен-неогенска възраст. от някои геолози се приема, че Югозападен Памир представлява средния масив на цялата планина.<ref name="bse"></ref>
 
Полезните изкопаеми в планината са свързани основна с процесите на койнозойския магматизъм и метаморфизъм (находища на планински кристал, редки метали, живак, бор, флуорит, исландски шпат, лазурит, благородни метали, злато). С кората на изветряне на границата между триаса и перма в Зоната на Централен Памир са свързани залежите на боксити.<ref name="bse"></ref>
 
== Географска характеристика ==
=== Релеф ===
Релефът на Памир се характеризира в съчетанието на планински хребети разположени в паралелно (основно на запад) и меридианално направление. Първите съвпадат с големите нагънати структури (антиклинали), а вторите са обусловени от наслагването върху тези основни простирания на напречни издигания. На север, разположеният по паралела [[Заалайски хребет]] достига в пиквръх [[Абу Али ибн Сина (връх)|Абу Али ибн Сина]] 7134 m при средна височина на гребена около 6000 m. Южно от Заалайския хребет се простират меридионалните хребети (от запад на изток): [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]], [[Зулумарт]] и [[Сариколски хребет|Сариколски]], разделящи водосборните басейни на [[Тарим]] и [[Амударя]]. Хребета [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]] достига максимална височина при връх '''[[Исмаил Самани (връх)|Исмаил Самани]] (7495 m)''', най-високата точка на Памир. Източният склон на хребета е скрит под снегове, ледове и фирнови полета, а западния се обръща като висока стена към редица хребети, разположени по паралела (от север на юг): [[Петър Първи (хребет)|Петър Първи]] с пиквръх Москва (6785 m), [[Дарвазки хребет|Дарвазки]] с пиквръх Арнавад (5992 m), [[Ванчки хребет|Ванчки]] с пиквръх Ванчек (5428 m) и [[Язгулемски хребет|Язгулемски]] с пиквръх Революция (6974 m). На изток от [[Язгулемски хребет|Язгулемския хребет]],в централната част на Памир, е разположеният по паралела хребет [[Музкол]] с пиквръх Съветски офицери (6233 m). На юг него се простира хребет под названието [[Рушански хребет|Рушански]] (пиквръх Патхор 6083 m) на запад и [[Североаличурски хребет|Североаличурски]] (пиквръх Сарезки 5951 m) на изток. Южно се простират хребетите [[Шугнански хребет|Шугнански]] (пиквръх Скалисти 5707 m) и [[Южноаличурски хребет|Южноаличурски]] (връх Богчигир 5716 m). Крайния югозапад на Памир се заема от разположения по паралела [[Шахдарински хребет]] (пиквръх Карл Маркс 6723 m) и меридионалния [[Ишкашимски хребет]] (пиквръх Маяковски 6095 m). В крайния югоизток, между двете съставящи на река [[Пяндж (река)|Пяндж]] – Вахандаря (лява) и [[Памир (река)|Памир]] (дясна) се простира [[Вахански хребет|Ваханския хребет]] (6421 m).<ref name="bse"></ref>
 
По своя характер релефа на Памир се дели на Източен и Западен. В Източен Памир господства древния среднопланински тип релеф, основата на който е силно издигната от нови тектонски движения. При абсолютни височини от 4000 – 6000 m, относителната височина не превишава 1000 – 1500 m. Планинските хребети и масиви имат предимно меки и закръглени очертания, а разделящите ги долини и безотточни котловини, разполжени на височина 3700 – 4200 m са широки, плоскодънни и изпълнени с дебели, рохкави и натрошени (пролувиални и моренни) наслаги. Отделни по-високи части (хребета [[Музкол]] и др.) в билните си части имат високопланински тип релеф. В Западен Памир преобладават формите със силно разчленен високопланински релеф: тесни, алпийски тип хребети, със снегове и ледници, редуващи се с дълбоки и тесни дефилета, по които протичат пълноводни и бурни реки. Превишенията на гребените на хребетите над дъната на долините достигат 2000 – 3500 m. В техния облик господстват голите скали и сипеи. Рохкавите наслаги във вид на наносни конуси, моренните валове, флувиоглациалните и алувиалните тераси имат ограничено разпространение. Наносните конуси и терасите служат предимно за удобни места за изграждане на селища и стопанска дейност на човека. Широко са разпространени ледниковите форми на релефа (трогови долини, „овчи хълмове“, планински прагове, кари, карлинги и др.).<ref name="bse"></ref>
 
Източнопамирския тип релеф постепенно преминава в западнопамирски. В Западен Памир чертите на източнопамирския тип релеф са почти напълно заличени, като само тук-таме са се съхранили малки, плоски или слабохълмисти райони на височина 4000 – 4600 m Над тях са разположени силно разчленени алпийски форми, а надолу – форми на дълбочинната речна ерозия, усложнени от дейността на древните долинни ледници и следледниковата ерозия. Условно границата между двете области се прокарва по линията от гребена на хребета [[Зулумарт]], през проходите Карабулак и Пшарт, западните краища на езерата Сарезко и Яшилкул и средното течение на река [[Памир (река)|Памир]].<ref name="bse"></ref>
 
Оформлението на съвременната структура и образуването на релефа на Памир са свързани с интензивните епейрогенни движения през кайнозоя, които превръщат Памир във високопланинска област, като тези движения продължават и през съвременната епоха, за което свидетелстват честите земетресения. Началото на формирането на съвременния релеф се отнася към средата на миоцена, когато в района на планината повсеместно се установява континентален климат и започва да действа активна речна ерозия. Ерозионното разчленение обхваща преди всичко периферията на планинската област (предимно Западен Памир и планините, граничещи със [[Сариколски хребет|Сариколския хребет]] на изток) и постепенно се разпространява към вътрешните части. Благодарение на това по периферията на планината реките са врязани най-дълбоко, а към центърът и<br> долините им стават по-плитки. В Източен Памир регресивната ерозия все още не е разпространена, поради което мекият му релеф съхранява реликтови черти.<ref name="bse"></ref>
 
=== Климат ===
Климатът на Памир е високопланински, суров, остро континентален, особено в Източен Памир, където високите затворени котловини способстват за задържането и допълнителното охлаждане на въздуха. Поради факта, че Памир се намира в субтропичния пояс през зимата преобладава преноса на въздушни маси от умерените ширини, а през лятото – от тропичните ширини. Средната януарска температура в Източен Памир на височина около 3600 m е -17,8°С. Зимата продължава от октомври до април включително. Абсолютните минимални температури достигат до -50°С. Лятото е кратко и хладно, като летните температури рядко надвишават 20°С. Средната юлска температура (на същата надморска височина, както и през януари) е 13,9°С. В долините на река [[Бартанг]] (Мургаб, Оксу) и в безотточните котловини (езерото [[Каракул (езеро)|Каракул]] и др.) е разпространена вечно замръзналата почва. В долините на Западен Памир средната януарска температура на височина около 2100 m е -7,4°С, средната юлска 22,5°С. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) е от 223 денонощия в [[Хорог]] до 140 денонощия в Мургаб. За годишния ход на валежите съществено влияние оказват циклоналните процеси при преноса на въздушни маси от югозапад. В долините на Западен Памир годишната сума на валежите съставлява 92 – 260 mm, в Източен Памир – 60 – 119 mm. Във височина и по склоновете на хребетите количеството на валежите се увеличава (на ледника [[Федченко (ледник)|Федченко]] 1100 mm). Максимумът на валежите в Западен Памир е през март и април, а минимумът – през лятото. В Източен Памир съответно – през май и юни и през август. През лятото в Източен Памир са възможни влияния на влажни тропически въздушни маси, участващи в мусонната циркулация над [[Индия]].<ref name="bse"></ref>
 
=== Ледници ===
Площта на съвременните ледници в Памир е около 8400 km². Най-големи ледници има в хребетите [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]], [[Заалайски хребет|Заалайски]], [[Рушански хребет|Рушански]], [[Североаличурски хребет|Североаличурски]], [[Язгулемски хребет|Язгулемски]], [[Петър Първи (хребет)|Петър Първи]], [[Дарвазки хребет|Дарвазки]] и [[Зулумарт]]. Снежната линия на северозапад се разполага на височина 4000 – 4400 m, в централните и източните райони на височина 5000 – 5200 m. Общото число на ледниците е около 3000. В Западен Памир преобладават долинните ледници. Най-големият ледник в Памир и най-дългият ледник извън [[Полярен кръг|полярния кръг]] е ледникът [[Федченко (ледник)|Федченко]] – 72 km в хребета [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]]. В Северозападен Памир са разположени ледниците: Грум-Гржимайло (36,7 km), Гармо (27,5 km), Сугран (24 km), Географско Дружество (21,5 km), Фортамбек (20 km) и др. В [[Заалайски хребет|Заалайския хребет]] най-големият ледник е Голяма Саукдаря (25 km). За някои от ледниците на Памир са характерни периодичните бързи придвижвания на няколко километра надолу по долината със скорост до 100 m в денонощие (Мечи в горното течение на река Ванч, Ленин в [[Заалайски хребет|Заалайския хребет]] и др.). В Източен Памир преобладават малките долинни, склонови и карови ледници. Съвременното заледяване на планината значително отстъпва на древното както по размерите на отделните ледници, така и по общата им площ и разпространение, като са обхващали почти цялата територия на Памир.<ref name="bse"></ref>
 
=== Води ===