Рум миллет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-== Източник == +== Източници ==); козметични промени
м Общи промени
Ред 4:
'''[[Рум]] миллет''' (''Millet-i Rum'') е била религиозна общност ([[миллет]]) в [[Османската империя]], обхващаща източно-православните християни, които имали свои автономни административни учреждения (съдилища, училища, болници и др.), разположени в самостоятелни квартали в градовете в периода XV—XX век.
 
За целите на администрирането, в Османската империя [[етноним]]и не се употребявали. Източноправославният ([[рум]] миллет, т.е. ромейски миллет) бил под върховенството на [[Цариградска патриаршия]]. Като част от религиозната общност на този миллет, [[българи]]те наред със [[сърби]]те, [[армъни]]те, част от [[албанци]]те и други били скрито малцинство в рамките на този миллет до признаването им.<ref>"Особеностите на Османската империя". Интервю на [[Румен Леонидов]] с [[Григор Велев]]. [http://www.jivotatdnes.bg/nachalo/news/aktsenti/osobenostite-na-osmanskata-imperiya „Животът днес“.].</ref> Без съмнение те имали съзнанието, че принадлежат и към някоя етническа общност, но тя не създавала толкова силни чувства на привързаност и лоялност. Въпреки това, под Османско владичество етнонимите никога не изчезнали напълно, което показва, че някаква форма на етническа идентификация била запазена. Това се вижда от султански ферман от 1680 г., в който са посочени народностите в Балканските страни на империята и това са: гърци (рум), албанци (арнаут), сърби (сърф), власи (ефляк) и българи (булгар).
 
Освен това в рум миллета съществува нещо като разпределение на професиите по етнически признак: търговците са гърци, българите и сърбите са орачи и копачи, каракачани и власи са пастири, но ако отседнат в градовете, албанците са бозаджии, власите стават механджии и бакали. Балканските търговци из Германия, Австрия, Унгария често са били наричани гърци, защото не са латинци. Всъщност много от тях са от български, влашки или албански произход. Пътешественици и изследователи донасят многобройни сведения за промяна на езика вътре в общността. Всяко следващо поколение говори езика на родителите си. Почти същия. Но дребни, често незабележими промени в произношението, значението на думите, връзките между частите на изречението се промъкват от поколение на поколение, макар всяко следващо поколение да не създава изцяло нов език. С времето дребните промени се натрупват и езикът на далечните предци става много различен, често неразбираем за късните потомци. На Балканите тези промени са особено интензивни. Най-впечатляващият резултат от езиковите контакти е възникването на [[балкански езиков съюз|балканския езиков съюз]]. Ядрото на този съюз са езиците на народите, влизащи в Първата и Втората българска държава – български, албански и влашки. Редица балканизми навлизат и в гръцкия. Процесите на смяна на езика протичат до края на Османския период. [[Васил Кънчов]] пише за ситуацията в Македония: