Опал: Разлика между версии

'''Благородният опал''' е [[скъпоценен камък]], представляващ [[аморфна структура|аморфен]] [[минералоид]], хидратиран [[силициев диоксид]] (SiO₂'''·'''''n''H₂O;) с [[вода|водно]] съдържание, достигащо понякога до 20%. С течение на времето количеството вода намалява, като често опалът се напуква ([[дехидратация]]). Твърдост по [[скалата на Моос]]: 5,5 – 6,5. Плътност – 2,20. Притежава мидест [[Лом (минералогия)|лом]] и стъклен блясък. Опал без игра на светлината, както и опализирани организмови и дървесни останки се срещат сравнително често в природата. Благородният опал обаче се образува при изключително сложни геоложки процеси и поради това е изключително рядък. При благородния опал няколко цвята се наблюдават едновременно, вследствие на [[интерференция на светлината|интерференция]] и [[дифракция на светлината]], преминаваща през микроструктурата на камъка ([[дифракция]] на [[Уилям Лорънс Браг|Браг]]). Някои разновидности на този скъпоценен камък се ценят дори по-високо от диамантите.

* [[Царски опал]] – камък, в който централната чеастчаст е червена или бронзова, заобиколена от яркозелени ивици.

[[цвят (оптика)|Цветът]] на '''обикновения опал''' е безцветен и прозрачен, стъкловиден (''хиалит''), порцеланово бял (''кахолонг''), млечно бял до синкав (''млечен опал''), жълт (''восъчен опал''), зелен (''празопал, хлоропал''), ''гейзерит '' – белезникав до сив опал, формиращ се в близост до гейзери, ''дендритен опал'' (с множество дървовидни включения от железни оксиди), син, сив, червен, кафяв до черен. [[КремъкътКремък]]ът (флинт) често се бърка с обикновения опал, но всъщност е скала, съставена основно от опал и [[халцедон]] при конкреционно отлагане във варовици.

По -известни находища на благороден опал има в Австралия (до 90% от световния добив), САЩ, Бразилия, Мексико, Кения, Етиопия и др. В България някои разновидности на обикновения опал се срещат около Първомай, в Източните Родопи – Кърджалийско и Хасковско. Среща се в пукнатини и празнини на различни скали.

Някога хората смятали, че от всички скъпоценни камъни, опалите носят най-много нещастие<ref>[http://www.banker.bg/sudbi/read/opalut-e-kamuk-na-vduhnovenieto Суеверия свързани с опала]</ref>. През XIX век набедили тези камъни, че носят лош късмет. Испанският крал [[Алфонсо XII]] (1857 – 1885) подарил на съпругата си опал и няколко месеца след това тя починала. Следващите притежатели на този опал, между които и самият крал, също починали скоро. Разбира се, всичко това се случило, когато в [[Европа]] върлувала [[холера]]та. По онова време хората вярвали също, че опалът свети, докато човекът, който го носи, е жив, а при смъртта му губи блясъка си. Днес знаем, че опалът реагира на температурата на [[човешко тяло|човешкото тяло]].