Любимец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 8:
| сев-ширина = 41.833
| изт-дължина = 26.083
| адрес-община =
| bgmaps = x = 968726E11DAF&y = 908026E916AF
| sat = 41.833,26.083
| площ = 57,374
}}
'''Любѝмец''' е [[град]] в [[Южна България]]. Той се намира в [[
▲'''Любѝмец''' е [[град]] в [[Южна България]]. Той се намира в [[Област Хасково]] и е в близост до градовете [[Харманли]] и [[Свиленград]]. Градът е административен център на [[община Любимец]].
== География ==
Любимец има изключително добро транспортно-географско положение. През землището на общината и през самия град Любимец преминават международния път Е-80, който свързва Западна и Централна Европа през [[София]], [[Пловдив]], [[Хасково]], Любимец и [[Свиленград]] с [[Истанбул]], [[Близкия
На [[15 март]] [[2011]] г. в Любимец е открит бежански лагер.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/03/15/1059251_otkriva_se_nov_centur_za_bejanci_v_ljubimec/ Открива се нов център за бежанци в Любимец], статия в Дневник.БГ от 15 март 2011 г.</ref>
== История ==
В местността Дана бунар край Любимец е открито [[Неолит|къснонеолитно]] ямно [[светилище]], определяно като най-старото в Европа и свързвано с етапи III
През [[траки]]йско време – от 3-то до 1-
Първите сведения за съществуването на селището са от 1573 година, когато то е споменато под името '''Хебитче''' в пътните бележки на австриеца [[Якоб фон Бецек]]. Известно е с наименованието '''Хебебдже''' или '''Хебибчево''', което според местна легенда идва от името на някой си Хебиб ага, в чиито владения попада селото. Според сведения от 1688 година по онова време в него има пощенска станция и пункт за смяна на конете (''[[мензил]]'') на османския път от [[Одрин]] към [[Харманли]]. През 1906 година селото е преименувано в Любимец, превод на турското Хебиб.<ref>{{cite journal | last = Бонев | first = Боньо | year = 2007 | title = Сплотеност и тачене на традицията | journal = Везни | volume = 7 | pages = 29 – 30 | issn = 0861606X}}</ref>
На 29 април 1948 г. въоръжен отряд, включващ войници от граничния участък в Свиленград, милиционери от преносима рота, намираща се в Свиленград за подсилване на граничната охрана, милиционери от Околийското управление на милицията в Свиленград и 2 оперативни работници от Държавна сигурност, е направил засада в местността Кандамуновия кладенец в землището на село Сива река. Там е заловена група от 20-
От 1969 г. селището е със статут на град. Населението му е близо 8000 жители.
Line 34 ⟶ 33:
== Обществени институции ==
=== Читалище „Братолюбие“ ===
[[Читалище]]то в Любимец е основано през 1884 г. под името „Братолюбие“. През 1953 г. то е преименувано в Народно читалище „Септември“. Учителите Петър Митев, Господин Карагьозов и Александър Вапцаров, заедно с любознателните селяни Вангелаки Бояджиев, Добри Станев, Георги Старирадев, Христаки Бояджиев и др. поставят началото на читалищното дело в Любимец. Първите културни прояви на новооснованото читалище
Същевременно се учредява читалищната библиотека, пак в една от стаите на старото училище в черковния двор. Библиотечното обслужване се извършва на обществени начала. В учебните стаи на училището се организират и вечеринки, по време на които библиотекарят раздава и книги за прочит.
Line 40 ⟶ 39:
При опожаряването на Любимец през [[Междусъюзническата война]] училището е изгорено и заедно с него и библиотечното имущество на читалището. През 1914 г. читалището подновява своята дейност, закупени са нови книги, но по време на [[Първата световна война]] то преустановява работата си.
След войната читалището отново възстановява дейността си. От декември 1923 г. се отваря и библиотека, като преди това се подема инициатива за набавяне на средства за закупуване на книги. Първоначално те се съхраняват в наетото помещение, след това в една стая на новото училище „Захари Стоянов“, а от 1929 г. – в сградата на Кафозови на ул. „Цар Освободител“. През 1927 г. читалището вече разполага с 1207 тома литература, а през 1937 г. – с 2185 тома. През 2018 г. книжният фонд наброява около
Важен аспект от работата на читалището е [[театър|театралната дейност]]. Тя започва още с основаването му, в учебната стая на училището в църковния двор, без сцена и при съвсем примитивни условия.
Line 53 ⟶ 52:
* [[Атанас Врабчев]], математик и музикант
* [[Димо Димов (цигулар)|Димо Димов]] (р. 1938), цигулар, член на [[Димов (квартет)|квартет „Димов“]]
* [[Стойчо Мазгалов]] (1930 – 2006), български актьор, директор и художествен ръководител на театър „Сълза и смях“ (1969 – 1983); носител на орден „Кирил и
* [[Тодор Карчев]] (1945 – 2013), учен, професор, Медицински университет, София, завеждащ катедра „УНГ болести“
* Панайот Стефанов (р. 1931), виден физкултурен деятел и общественик
* [[Щерьо Атанасов]] (1902 – 1967), политически и военен деец, генерал-лейтенант, помощник-командир на Първа армия
* [[Венцеслав Кисьов]]
== Други ==
В българската [[популярна култура]] името на Любимец често се свързва с отглеждането на [[диня|дини]] и е наричан „столица на дините“.
<!-- === Литература === -->
<!-- === Кухня === -->
| |||