Уикипедия

Азот: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
mnogo po dobre ot minaloto povqrvaite mi
Turkmen (беседа | приноси)
160 редакции
м Премахнати редакции на 87.119.67.49 (б.), към версия на Nk
Ред 119:
}}
 
'''Азотът''' е [[химичен елемент]] с [[атомен номер]] 7 и означение '''N'''. Той е най-лекият елемент в [[Група 15 на периодичната система|азотната група]] и при стайна температура е прозрачен [[газ]] без миризма. Азотът е често срещан във [[Вселена]]та елемент – според оценките на около седмо място по общо количество в [[Млечен път|Млечния път]] и [[Слънчева система|Слънчевата система]]. На [[Земя]]та на азота се падат около 77% от [[Земна атмосфера|атмосферата]] и е най-изобилният несвързан елемент. Азотът е открит като отделим компонент на въздуха от шотландския лекар [[Даниъл Ръдърфорд]] през 1772 година.
QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ QJTE MI HUQ
 
Азотът образува множество стопански значими химични съединения, като [[амоняк]], [[азотна киселина]], органични [[нитрат]]и ([[Взривно вещество|взривни вещества]]) и [[цианид]]и. Изключително здравата връзка между атомите на чистия азот (N≡N) е определяща за химичните свойства на азота, затруднявайки биологичното и промишлено преобразуване на N<sub>2</sub> в полезни съединения, но в същото време при тяхното горене, взривяване или разпадане се отделя голямо количество енергия, която може да бъде използвана.
 
Извън основната им употреба като торове и източник на енергия, азотните съединения имат и много други приложения. Азотът е част от разнородни материали – от [[кевлар]]ни тъкани до [[цианоакрилат]]ни лепила. Той присъства в молекулите на всички основни фармакологични категории, включително [[Антибиотик|антибиотиците]]. Много лекарства наподобяват естествени азотосъдържащи сигнални молекули – например, органичните нитрати [[нитроглицерин]] и [[нитропрусид]] контролират [[кръвно налягане|кръвното налягане]], като се метаболизират до естествен [[азотен оксид]]. Всички растителни [[алкалоид]]и (често действащи като защитни химикали) съдържат азот, поради което много известни азотосъдържащи продукти, като [[кофеин]] и [[морфин]] са или алкалоиди, или синтетични аналози, действащи по подобен начин на рецепторите на животинските [[невротрансмитер]]и.
 
Азотът присъства във всички [[Организъм|организми]], най-вече в [[Аминокиселина|аминокиселините]] (и съответно в [[Белтък|белтъците]]) и в [[Нуклеинова киселина|нуклеиновите киселини]] ([[ДНК]] и [[РНК]]). Около 7% от масата на човешкото тяло е формирана от азот – той е четвъртият най-изобилен елемент в тялото след [[кислород]]а, [[въглерод]]а и [[водород]]а.
 
== История и наименование ==
Съединения на азота са добре познати още през [[Средновековие]]то. [[Алхимия|Алхимиците]] наричат [[азотна киселина|азотната киселина]] ''aqua fortis'' („силна вода“), а сместа от азотна и [[солна киселина]] е наричана ''aqua regia'' („[[царска вода]]“), известна със свойството си да разтваря дори [[злато]]то. Ранните практически приложения на азота включват използването на [[Амониев нитрат|селитра]], главно в [[барут]]а, а по-късно и за [[наторяване]].
 
Азотът е открит през 1772 година от шотландския лекар [[Даниъл Ръдърфорд]], който му дава името „нездрав газ“.{{hrf|Lavoisier|1965|15}}{{hrf|Weeks|1932|215}} Макар че не го разпознава като напълно различно химично вещество, той ясно го разграничава от „устойчивия въздух“.{{hrf|Ihde|1964|}} Фактът, че съществува компонент на въздуха, който не поддържа [[горене]]то, е ясен за Ръдърфорд. По същото време азотът е изследван от [[Карл Вилхелм Шееле]], [[Хенри Кавендиш]] и [[Джоузеф Пристли]], които го наричат „изгорял въздух“ или „[[Флогистон|флогистиран]] въздух“.
 
Наименованието „азот“ ({{lang|el|на=от|ἄζωτος}}, „безжизнен“) е дадено от [[Антоан Лавоазие]],{{hrf|Lavoisier|1965|52}} тъй като в него, освен че горенето се прекратява, и животните се задушават. [[Жан-Антоан Шаптал]] нарича газа ''„nitrogène“'' – име, което се използва в много езици, като английския и испанския, и участва в имената на различни азотни съединения, като [[нитрат]]ите и [[нитрит]]ите.
 
През 1910 година [[Джон Уилям Стрът]] открива, че електрически разряд в азотния газ създава „активен азот“ – едноатомна [[алотропна форма]] на азота. „Въртящият се облак от блестяща жълта светлина“, създаден от него, реагира с [[живак]]а, образувайки взривоопасния [[живачен нитрид]].{{hrf|lateralscience.co.uk|2015}}
 
Дълго време източниците на азотни съединения са ограничени. Естествените източници са или биологични, или отложения на нитрати, създадени от атмосферни реакции. Промишлените технологии за азотна фиксация, като [[процес на Франк-Каро|процеса на Франк-Каро]] и [[процес на Хабер-Бош|процеса на Хабер-Бош]], разрешават този проблем, като днес половината от световното производство на храни разчита на синтетични азотни торове.{{hrf|Erisman|2008|636}} Същевременно [[процес на Оствалд|процесът на Оствалд]] за производство на нитрати дава възможност за масовото производство на нитратни експлозиви по време на двете световни войни през XX век.
 
== Свойства ==
=== Изотопи ===
Азотът има два устойчиви [[изотоп]]а: <sup>14</sup>N и <sup>15</sup>N. В природата <sup>14</sup>N е много по-разпространен (99,634%), тъй като се образува в големи количества в [[Звезда|звездите]] при [[Въглерод-азот-кислороден цикъл|въглерод-азот-кислородния цикъл]] на [[Космологичен нуклеосинтез|нуклеосинтеза]].{{hrf|Bethe|1939|434 – 456}} Сред десетте изкуствено синтезирани изотопа на азота <sup>13</sup>N има [[период на полуразпад]] 10 минути, а останалите са с периоди на полуразпад от порядъка на секунди или още по-малки.{{hrf|Audi|2003|3 – 128}}
 
В [[земна атмосфера|земната атмосфера]] само 0,73% от молекулния азот е от изотополога <sup>14</sup>N<sup>15</sup>N, а почти всичко останало е <sup>14</sup>N<sub>2</sub>.{{hrf|NIST|2013}} Биохимични процеси, като [[асимилация (биология)|асимилация]], [[нитрификация]] и [[денитрификация]], силно влияят на динамиката на азота в почвата. Те обикновено водят до обогатяване на [[Субстрат (биохимия)|субстрата]] с <sup>15</sup>N за сметка на обедняване на продукта.{{hrf|Flanagan|2004}}
 
Радиоактивният изотоп <sup>16</sup>N е основен [[радионуклид]] в охлаждащите вещества на много съвременни [[ядрен реактор|ядрени реактори]] при тяхното нормално функциониране. Той се получава от <sup>16</sup>O във вода. <sup>16</sup>N има кратък период на полуразпад, около 7,1 s,{{hrf|Audi|2003|3 – 128}} но при разпадането му обратно до <sup>16</sup>O излъчва високоенергийна [[гама радиация]] (5 до 7 MeV).{{hrf|Audi|2003|3 – 128}}{{hrf|Neeb|1997|227}} По тази причина първият контур на [[водо-воден енергиен реактор|водо-водните енергийни реактори]] е недостъпен по време на работа. <sup>16</sup>N е есто от основните средства за незабавно идентифициране на дори минимални течове от първия във втория контур.{{hrf|Neeb|1997|227}} По същата причина е недостъпен и парният цикъл на [[Кипящ реактор|кипящите реактори]], в които кондензатът от кондензатора обикновено се задържа за 10 минути, за да се даде възможност за разпадане на <sup>16</sup>N.
 
=== Алотропни форми ===
В лабораторни условия са получавани и неустойчиви алотропни форми на азота с повече от два азотни атома – N<sub>3</sub> и N<sub>4</sub>.{{hrf|Science News|2002}} При изключетелно високо налягане (110 000 MPa) и висока температура (2000 K), каквито се получават чрез [[диамантена наковалня]], азотът [[полимер]]изира в кубична кристална решетка. Тя е подобна на тази на [[диамант]]а, като и двете имат много здрави ковалентни връзки, поради което N<sub>4</sub> понякога е наричан „азотен диамант“.{{hrf|physorg.com|2004}}
 
Други хипотетични, но все още несинтезирани алотропни форми на азота са N<sub>6</sub> (аналог на [[бензен]]а){{hrf|Fabian|2004|50 – 69}} и N<sub>6</sub> (аналог на [[кубан (вещество)|кубана]]).{{hrf|Muir|2015}} За първата от тях се очаква да бъде силно неустойчива, а втората трябва да е кинетично устойчива, заради орбиталната симетрия.{{hrf|Patil|2004|27 – 32}}
 
=== Физични свойства ===
При атмосферно налягане молекулният азот (<sup>14</sup>N<sub>2</sub>) [[Кондензация|кондензира]] при температура 77 K (−195,79&nbsp;°C) и замръзва при 63 K (−210,01&nbsp;°C),{{hrf|Gray|2009|}} образувайки [[кристал]]на [[Алотропия|алотропна форма]] с хексагонална решетка, а под 35,4 K (−237,6&nbsp;°C) азотът се трансформира в кубична алотропна форма.{{hrf|Greenwood|1997|}} [[Течен азот|Течният азот]], напомнящ външно [[вода]]та, но с 80,8% от нейната плътност (плътността на течния азот при точката на кипене е 0,808 g/mL), е често използван [[Криогеника|криоген]].{{hrf|Iancu|2006|231 – 240}}
 
Молекулният азот е до голяма степен [[Прозрачност|прозрачен]] за [[инфрачервено излъчване|инфрачервената]] и [[видима светлина|видимата светлина]], тъй като молекулата му е хомонуклеарна и няма [[дипол]]ен момент, съчетаващ се с електромагнитното излъчване в тези честоти. Значителна [[Абсорбция (електромагнетизъм)|абсорбция]] се наблюдава при високочестотните [[Ултравиолетово излъчване|ултравиолетови лъчи]]{{hrf|Worley|1943|207}} с дължина на вълната над 100 нанометра. Това се свързва с [[Електронен преход|електронния преход]] в молекулата към състояния, в които зарядът не е разпределен равномерно между азотните атоми. Азотната абсорбция води до значително поглъщане на ултравиолетово излъчване в атмосферата на Земята. По същата причина молекулният [[азотен лазер]] излъчва в ултравиолетовия спектър.
 
=== Химични свойства ===
Азотът е [[неметал]] с [[електроотрицателност]] 3,04.{{hrf|Lide|2003|}} [[Атом]]ът му има пет [[електрон]]а в своя [[Електронен слой|външен слой]] и е от трета [[валентност]] в повечето съединения. В двуатомната неполярна [[молекула]] на азота – N<sub>2</sub> – атомите са свързани с много здрава тройна [[ковалентна химична връзка]], а свободните атоми азот имат голяма химична активност.
 
Като цяло азотът е нереактивен при [[стандартни температура и налягане]]. N<sub>2</sub> реагира спонтанно с малко реагенти, като е устойчив на [[Киселина|киселини]] и [[Основа (химия)|основи]], както и на оксиданти и повечето редуктори. Трудното преобразуване на N<sub>2</sub> в други съединения и лесното и свързано с отделяне на много енергия превръщане на азотните съединения в N<sub>2</sub> са решаващи за ролята на азота както в природата, така и в техниката.
 
Азотът реагира с чистия [[литий]], който гори в среда на N<sub>2</sub>, образувайки [[литиев нитрид]]:{{hrf|Schrock|2005|955 – 962}}
: 6 Li + N<sub>2</sub> → 2 Li<sub>3</sub>N
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Азот“.