Елизабет II: Разлика между версии

 

=== Ускоряване на деколонизацията ===

 

През 1960-те и 1970-те години се наблюдава ускоряване на [[деколонизация]]та в [[Африка]] и [[Карибски регион|Карибския регион]]. Над 20 държави получават независимост от Великобритания като част от планиран преход към самоуправление. През 1965 г., обаче, министър-председателят на [[Родезия]], [[Иън Смит]], противник на мажоритарната система, обявява едностранно независимост от Великобритания, като същевременно изразява лоялност и отдаденост на Елизабет. Въпреки че кралицата го освобождава от поста му с официален указ и международната общност въвежда санкции срещу Родезия, неговият режим просъществува над десетилетие.<ref>Bond, с. 66; Pimlott, с. 345 – 354</ref> Докато връзката на Великобритания с бившата ѝ империя отслабва, правителството на страната започва да търси път към [[Европейската общност]], в която влиза през 1973 г.<ref>Bradford, с. 123, 154, 176; Pimlott, с. 301, 315 – 316, 415 – 417</ref>