Сопот (община Кавадарци): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м -, replaced: Република Македония → Северна Македония (4) редактирано с AWB |
м Общи промени; козметични промени |
||
Ред 26:
== География ==
Сопот лежи на левия бряг на реката [[Луда Мара (Северна Македония)|Луда Мара]] (Велика). Разделя се на Горна и Долна махала и е от купен тип. Долната махала се простира покрай реката, а Горната на ниските тераси. В селото има училище, водопровод и канализация.<ref name="Кавадарци">[http://www.kavadarci.gov.mk/?jazik=1&id=0225 Сопот на официалния сайт на община
== История ==
=== В Османската империя ===
Селото е старо и е било седалище на [[тиквеш]]кия областен управител.<ref name="Кавадарци"/> В XIX век Сопот е село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Сопот има 350 жители [[българи]] [[християни]], 225 [[българи мохамедани]] и 5 [[цигани]].<ref>{{МЕС|154}}</ref>
Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Сопот (Sopot) има 120 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 104-105.</ref>
=== В Сърбия, Югославия и Северна Македония ===
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].
На етническата си карта от 1927 година [[Леонард Шулце Йена]] показва две съседни селища Сопот (Sopot) - едното българско християнско, а другото българо-мохамеданско (помашко).<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/gall/ls/title.html Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927]</ref> След [[Първа световна война|Първата световна война]] мюсюлманите се изселват и в Сопот се заселват [[Сръбска колонизация във Вардарска Македония|сръбски колонисти]], които с частни средства изкупуват земя от землището на селото.<ref name="Палешутски 27">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink= |coauthors= |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=27 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref> Част от жителите на Сопот мигрират във втората половина на XX век към големите градове, но не така силно както жителите на останалите тиквешки села.<ref name="Кавадарци"/>
| |||