Уикипедия

Тежки крайцери тип „Могами“: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 36:
|източник =
}}
'''Могами''' ({{lang|ja|最上型重巡洋艦}}) са серия [[Тежък крайцер|тежки крайцери]] на [[Императорски военноморски сили на Япония|Императорските ВМС на Япония]]. ИзначалноПървоначално са построени като [[лек крайцер|леки крайцери]], но впоследствие са преустроени на тежки. Всичко са построени 4 единици: „[[Могами (тежък крайцер, 1934)|Могами]]“ ({{lang|ja|最上}}), „[[Микума (тежък крайцер, 1934)|Микума]]“ ({{lang|ja|三隈}}), „[[Судзуя (тежък крайцер, 1934)|Судзуя]]“ ({{lang|ja|鈴谷}}), „[[Кумано (тежък крайцер, 1936)|Кумано]]“ ({{lang|ja|熊野}}). Вземат участие във [[Втората световна война]], всички загиват в хода на военните действия<ref name="П462">{{cite|автор = Патянин С. В., Дашьян А. В., Балакин К. С. и др.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страница = 462}}</ref>.
 
== История на създаването ==
Ред 68:
Още първите плавания показват несъстоятелността на подобен подход. Корпусите на крайцерите се [[Деформация|деформират]] даже при умерено [[Състояние на морето|вълнение]].
 
ИзначалноОтначало [[надстройка (морски термин)|надстройките]] крайцерите от типа „Могами“ повтарят типа „Такао“. Съхранява се много голямата и висока надстройка, където се намират всички постове за управление на кораба, неговия огън и свръзка. Макар такава конструкция да има солидно тегло, голямо [[аеродинамично съпротивление|въздушно съпротивление]] и да се явява добра [[мишена]] за противника, японските специалисти я смятат за оправдана. Също, както и при „Такао“, има солидна четиринога [[фокмачта]], [[хангар]] за [[хидросамолет]]ите в района на [[гротмачта]]та<ref name="Л437">{{cite|автор = Lacroix E., Linton W.|заглавие = Japanese cruisers of the Pacific War|страница = 437}}</ref>. Но когато корабите все още се строят, на 12 март 1934 г., се случва [[инцидент]]а с [[миноносец]]а „[[Миноносци тип „Чидори“|Томоджуру]]“, който се преобръща по време на [[буря|щорм]]. Последвалото разследване показва, че цяла поредица японски проекти бойни кораби имат съвършено недостатъчна [[устойчивост (корабоплаване)|устойчивост]], тъй като са претоварени с [[оръжие|въоръжение]] и имат прекомерно високо разположено тегло. Коригиран е и проектът „Могами“. Огромната носова надстройка е заменена с по-ниска и компактна, четириопорната фокмачта се заменя с по-ниска тринога, ликвидиран е хангара и е намалена височината на надстройките в района на гротмачтата. За подобряване на устойчивостта е монтирана система за поемане на [[течен баласт|воден баласт]]. Освен това на „Судзуя“ и „Кумано“ намаляват височината на междупалубните пространства. Да се направи същото на първата двойка крайцери вече е невъзможно<ref name="Л438">{{cite|автор = Lacroix E., Linton W.|заглавие = Japanese cruisers of the Pacific War|страница = 438}}</ref>. Тези мерки позволяват да се съхрани устойчивостта на кораба на приемливо ниво, макар тя все още да се оценява като недостатъчна<ref name="Л449">{{cite|автор = Lacroix E., Linton W.|заглавие = Japanese cruisers of the Pacific War|страница = 449}}</ref>.
 
На 26 септември 1935 г. „Могами“ и „Микума“ попадат в [[тайфун]] в хода на [[военни учения|маневри]] на 4-ти флот и получават много тежки повреди на корпуса. [[Заваръчен шев|Заваръчните съединения]] в носа се разрушават, протичат горивните [[Цистерна|цистерни]], а [[механизъм|механизмите]] на носовите куле се заклинват. Командването на флота трябва да предприеме срочни мерки за отстраняването на [[грешка|грешките]] в проекта. От април 1936 г. четирите крайцера са последователно влизат за [[реконструкция]], в хода на която заварените съединения на корпуса са в значителна степен сменени с нитови, поставени са допълнителни плочи за укрепване на конструкцията, над старите [[Противоторпеден бул|були]] са поставени нови, по-големи<ref name="Л441">{{cite|автор = Lacroix E., Linton W.|заглавие = Japanese cruisers of the Pacific War|страница = 441 – 442}}</ref>. Относно крайцерите от типа „Могами“, британските и американските експерти считат приетата за тях форма на корпуса за съвършено несъвместима с неговата лека конструкция<ref name="Р140">{{cite|автор = Preston A.|заглавие = The World's Worst Warships|страница = 140}}</ref>.
Ред 101:
При първата двойка крайцери се използват десет котела в десет котелни отделения – два малки в отделение № 1 и осем големи в отделения № 2 – 9, разделени от надлъжна преграда. При втората двойка, поради по-производителните големи котли на тях, се отказват от малките, съответно намалявайки общия им брой до осем. За отвод на продуктите на горене се използва сдвоен комин. В неговата първа половина се събират димоходите на котли № 1 – 6 (№ 1 – 4 при втората двойка), във втората половина – от котли № 7 – 10 (№ 5 – 8 при втората двойка){{sfn|Lacroix, Wells|1997|p=476}}.
 
По проект крайцерите трябва да имат 4 трилопастни [[Гребен винт|гребни винта]] с [[диаметър]] 3,75 м и [[Стъпка (винт)|стъпка]] 4,5 м. Фактически в хода на постройката са поставени направени от [[манган]]ов [[бронз]] винтове с диаметър 3,8 м, със стъпка 4,28 м. Площта на разгърнатите лопатки съставлява 9,29 м², а нейната проектна площ – 8,08 м². Зад винтовете по проект трябва да има два паралелни реактивни [[рул (морски термин)|руля]]. По идея те трябва да намалят [[Диаметър на циркулация|диаметъра на циркулация]] при крайцерска скорост. На практика такива рулове са поставени в хода на строителството само на главния „Могами“. На ходовите изпитания, през март 1935 г., очакваното намаляване на диаметъра на циркулация на крайцерска скорост не се случва, още повече, при циркулация на пълен ход започва силна вибрация на корпуса. За това останалите крайцери изначалнопървоначално получават двойни балансирани рулове с площ 19,94 м²{{sfn|Lacroix, Wells|1997|p=820}}, на „Могами“ те са заменени преди влизането му в строй, през юли 1935 г. На строените по 2-рата програма крайцери от типа „Тоне“ се използва вече единичен рул. Обаче на строените по образец на „Судзуя“ крайцери № 300 („Ибуки“) и 301 се връщат към двойните балансирани рулове{{sfn|Lacroix, Wells|1997|p=480}}.
 
Руловете се движат от хидравлични цилиндри (по един на рул), задвижвани от две двойка електродвигатели и хидравлични помпи Хил-Шоу (обичайно работи една двойка, втората е в резерв). Механизмите им се намират в рулевото отделение. Крайцерите имат 5,5-тонни главни котви и 1,4-тонна спомагателна [[котва]]. За вдигането им се използва носова лебедка с товароподемност 31,8 тона (тя се задвижва от два електродвигателя за 100 к.с. при 850 об/мин) и кърмова с товароподемност 8,4 тона. Скоростта на обиране на веригата и при двете съставлява 9 м/мин{{sfn|Lacroix, Wells|1997|p=480}}.
Ред 198:
|}
 
Малокалибреното зенитно въоръжение е представено от четири сдвоени 25-мм [[автоматично оръдие|автомата]] [[25 mm зенитно оръдие Тип 96|тип 96]] в централната част на корпуса и от четири единични 13,2-мм картечници [[13,2 mm Hotchkiss M1929|тип 93]] в предната част на носовата надстройка. ИзначалниятПървоачалният проект включва само два 40-мм автомата тип „Би“ ([[Vickers QF 2 pounder Mark II|„Викерс“ Mk II]]) странично на куличката с прожектори. Обаче те така и никога и не са поставяни поради техните недостатъци, макар платформи за тях да има на „Могами“ и „Микума“ при влизането им в строй и на „Судзуя“ при излизането му за ходовите изпитания, през ноември 1935 г. Голямокалибрените картечници са добавени на етапа на строителството през 1934 г., зенитните автомати заедно с двете визьорни колонки тип 95 – в хода на втория етап работи за повишаване на ефективността в периода 1936 – 1937 г. Погреба за 25-мм [[боеприпаси]] (16 000 снаряда, или 2000 на ствол) се намира под долната палуба между първата и втората кули на ГК, [[пълнител]]ите за по 15 снаряда се качват оттам до нивото на средната палуба. После се пренасят ръчно, също в съседство с автоматите се намират [[кранци]] за първите изстрели. Картечния погреб се намира в съседство с погреба за 25-мм снаряди, за доставка на патроните до средната палуба се използва същият подемник. След това, до основата на надстройката те се пренасят ръчно, до нивото на картечната платформа – с отделен подемник{{sfn|Lacroix, Wells|1997|p=465}}.
 
Торпедното въоръжение е усилено в сравнение с типа „Такао“ и се състои от четири тритръбни въртящи се 610-мм [[Торпеден апарат|торпедни апарата]] тип 90 модел 1. При маса от 15,75 тона, дължина 8,87 м и ширина 3,59 м, те могат да се въртят на максималните 105° както ръчно за 70 секунди, така и много бързо с помощта на 7-силен [[хидромотор]] за 5,3 секунди. Пуска на торпедата от тях щатно от съображения за маскировка се извършва със сгъстен въздух, но при необходимост могат да се използват и барутни заряди. Торпедните апарати се разположени на [[спонсон]]оподобни издатини на горната палуба отпред и отзад на катапултите, над машинните отделения. Изходният проект предполага тяхното поместване близо до носовата надстройка, както е при типа „Такао“, решението за преместването им към кърмата е прието на етапа от строителството през 1934 г. от съображения за намалване на последствията от възможен взрив на торпедо. Всеки от апаратите се оснащава със система за бързо презареждане, еднотипна с използваната на „Такао“, но имаща по-малко тегло и оигуряваща по-бързо зареждане. Вместо механизъм с верижна предавка се използва непрекъснато въже c ролка под напрежение, привеждани в действие от пневматичен двигател с мощност 20 к.с. или в краен случай – ръчно. При презареждането от насочващите въжето се съединява с тръбата на апарата и опашната част на торпедото. С намотаването на въжето около фрикционен барабан торпедото се изтегля на място примерно за 16,6 секунди, против 20 при „Такао“. Щатният им боекомплект по проект се състои от 24 броя: 12 в направляващите и 12 резервни, преместащи се по системата от носещи релси с блокове. Бойните им части се съхраняват в погреб под долната палуба по левия борд от втората кула на ГК, преместването им в първия торпеден отсек става чрез два подемника и системата релси{{sfn|Lacroix, Wells|1997|p=466}}. Изполваните парогазови торпеда тип 90 (боекомплект – 24 единици) при стартова маса от 2,540 тона носят 390 кг [[тринитроанизол]] и могат да изминат 15 000 м на 35 възела, 10 000 на 42 и 7000 на 46{{sfn|Lacroix, Wells|1997|p=137}}. Системата за управление на торпедната стрелба включва в себе си два торпедни визьора тип 91 и два прибора за управление на торпедната стрелба тип 92 на петия етаж на надстройката{{sfn|Lacroix, Wells|1997|p=467}}.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Тежки_крайцери_тип_„Могами““.