Средновековна българска армия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал вместо запетая в големи числа
м Общи промени
Ред 54:
 
[[Файл:Byzantine army under the leadership of Nikephoros Uranos putting the Bulgarians to flight from the Chronicle of John Skylitzes.jpg|200px|мини|ляво|[[Битка при Сперхей|Битката при река Сперхей]].]]
Въпреки това голямата загуба в [[Битка при Сперхей|Битката при река Сперхей]] през [[996]] сигнализира, че развръзката на войната започва да се променя въвв полза на [[Византия]]. От [[1001]] нататък [[Василий II]] започва дългогодишни военни кампании в българската територия като методично завладява или опожарява важни градове като [[Преслав]], [[Плиска]] и [[Видин]], а и нанася няколко поражения на армията на Самуил. В допълнение, през [[1003]] Самуил е въвлечен във война с [[Кралство Унгария]]. След години на военни походи през [[1014]] в решителната [[Беласишка битка]] българската армия е разбита и са пленени 14 000 войници, които са ослепени<ref>''Ioannes Scylitzes'', Historia, р. 458</ref> и изпратени на Самуил, който според византийските хронисти умира от удар при вида на армията си на [[6 октомври]].
 
В Беласишката битка българската армия наброява около 20 000 войници. Според някои източници общия брой на армията, включително и отрядите на местното опълчение достига до 45 000. Византийският [[историк]] [[Георгий Монах Континий]] пише, че българската армия се състои от 360 000 души, изключително преувеличен брой, докато реалния брой е близо 10 пъти по-малък.<ref>Nikolov, Centralism and Regionalism in Early Medieval Bulgaria, p. 131</ref>