Разлика между версии на „Стефан II Милутин“

м
Общи промени
(→‎Междуособици: Подобрение)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м (Общи промени)
След смъртта му на 29 октомври 1321 година Стефан Милутин е канонизиран от православната църква.{{hrf|Логос|2017|286}} Погребан е в манастира Банска. По време на османското нашествие мощите му са пренасяни неколкократно – първо в [[Трепча]], а към 1460 година в Софийско. Днес се съхраняват в църквата [[Света Неделя (София)|"Света Неделя"]].<ref>[https://mitropolia-sofia.org/index.php/biblioteka/zhitiya/1918-1030_zhitie Житие на свети крал Стефан Милутин]. Официален сайт на Софийска епархия (достъп от 27.12.2019).</ref>
 
Култът към Стефан Милутин („Свети Крал“) е широко разпространен в западните български земи през XVIII и XIX век почти до края на [[Османското владичество]]. Показателни за това са изображенията му в [[Самоковски манастир „Покров Богородичен“|Девичия манастир „Покров Богородичен“]] и [[Бельова църква|Бельовата църква]] в [[Самоков]].<ref>Джурова, Аксиния. [http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0584-9888/2007/0584-98880744521D.pdf Владетелският култ – емблема на сръбската държавност.]. В: Зборник радова Византолошког института, т. XLIV. Београд, Византолошки институт Српске академиjе наука и уметности, 2007, с. 530-533. Посетен на 04.01.2020.</ref>
 
През 2006 година Сръбската православна църква предявява претенции към мощите на Стефан Милутин. При официалното си посещение в София на 19 септември 2013 президентът на Сърбия [[Томислав Николич]] получава само парченце от дрехата на краля-светец.<ref>[http://dveri.bg/33ydu Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин] ("Фокус", 18.12.2006 г.)</ref><ref>[http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=119979 Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин] ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)</ref>