Кръстоносен поход: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 39:
Всъщност съборът е запомнен с папската проповед при закриването на събора, предадена ни от очевидци и по-късни коментатори като възторжен призив към военните съсловия от Западна Европа да изпълнят задачата, възложена им лично от Бог.
Един от първите, които изграждат основите на теологията, свързана с кръстоносния поход, е [[Бернар от Клерво]]. По-нататък през XIII век правната теория на кръстоносния поход се доусъвършенства.▼
Призивът от Клермон обявява начало на [[религиозна война|свещена война с религиозни мотиви]] и се ползва с масов отклик. Кръстоносният поход може да се разглежда като война по Божия заповед, разпоредена от легитимната власт на папата, който определя целта на войната и предлага на онези, които участват в нея, пълно опрощение на наказания за признатите грехове, както и редица временни привилегии. Такива са: църковна защита на семейство и собственост, имунитет срещу съдебни искове и заплащане на лихви по заем.
▲Един от първите, които изграждат основите на теологията, свързана с кръстоносния поход, е [[Бернар от Клерво]]. По-нататък през XIII век правната теория на кръстоносния поход се доусъвършенства. Всеки поход се предшества от издаването на специална [[папска була]]. Тя съдържа мотивите, които го обуславят, точната дата на заминаване, както и отредените духовни и материални привилегии за кръстоносците.
=== Клетва ===
Тези, които поемат по пътя на кръстоносния поход, правят тържествен обет, а църквата им дава [[благословия]] и обещава опрощение, ако го изпълнят. Учреден е [[ритуал]] за полагането на [[клетва]] и тържественото връчване на кръст и зашиване на кръст от плат върху дрехите на онези, които тръгват към Йерусалим. Така те „поемали кръста“ и заедно с това се задължавали да го бранят, ставали „белязани с кръста“ (''круце сигнати'' {{lang|la|на=от|crucesignati}}). Възприемането на кръста като знак, знаме и талисман произтича естествено от призива за „освобождението на Светия град на Христос, украсен с неговите страдания и възкресението му“<ref name="КТ"/>{{rp|39 – 40}}.
Обетът може да е доброволен, но може да е наложен и като наказание. Той може да съдържа условие за продължителност – например през 1215 г. папа Инокентий III настоява за тригодишно ангажиране. Той настоява и в християнския свят да цари мир за времето на похода и забранява всички събирания с военен характер, включително рицарските турнири<ref>{{Ришар|282 – 3}}</ref>.
| |||