Страданията на младия Вертер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст; козметични промени
м Общи промени
Ред 23:
В романа „Страданията на младия Вертер“ (1774) се разказва за младия стажант по право, който пише за нещастната си любов към неговата любима Лоте, която е сгодена за друг. Накрая на романа Вертер се самоубива. След националния успех на драмата „Гьотц фон Берлихинген“ (1773) това е вторият, може вече да се каже европейски успех на Гьоте. „Страданията на младия Вертер“ излиза 1774 и също като „Гьотц фон Берлихинген“ се числи към литературното движение Бурни устреми. Вертер е персонаж, свързан пряко с литературното течение Бурни устреми – като тях той е страстен и чувствителен, духът му е бунтовен, боготвори природата, обича античната литература, прелива от жизнерадост, но също така се усеща неговата неудовлетвореност от живота.
 
Може да се каже, че сюжетът на романа е дотам автобиографичен, доколкото Гьоте описва своята платонична връзка с вече сгодената Шарлоте Буф и преработва това свое изживяване с литературни похвати. Мотивът за трагичния изход от тази любов Гьоте заема от съдбата на своя приятел Кал Вилхелм Йерусалем, секретар въвв немското градче Вецлар. Той е бил влюбен в сгодена жена на име Елизабет Херд, която останала недостъпна за него. Литературният облик на Лоте в романа носи също така качества на тъмноокия Максимилиан Ла Рош, отново познат на Гьоте от времето около създаването на романа. Въпреки близостта с реалността, Гьотевият Вертер си остава фикционален образ.
 
== Сюжет ==