Разлика между версии на „Карагеоргиево“

редакция без резюме
 
== География ==
Село Карагеоргиево се намира на около 6 km югозападно от общинския център град [[Айтос]]. Разположено е в южните поли на източната част на [[Карнобатска планина|Карнобатската планина]], Източна [[Стара планина]]. Климатът е преходноконтинентален със слабо морско климатично влияние, в землището преобладават наносни и канелени почви. Поминъкът се основава на зърнопроизводство, отглеждане на технически култури (слънчоглед, захарно цвекло), лозарство, овощарство (череши, праскови, орехи), тютюнопроизводство, овцевъдство, козевъдство, говедовъдство.<ref name=ГЕБ>[[Голяма енциклопедия „България“]], том 6, стр. 329, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, [[2012]] г.</ref>
 
Общински пътища свързват Карагеоргиево ''на югоизток'' с Айтос, ''на юг'' със село [[Поляново (област Бургас)|Поляново]] и – след пресичането на първокласния [[Републикански път I-6|Подбалкански път]] – село [[Пирне]] и ''на запад'' със селата [[Тополица]], [[Раклиново]], [[Кликач]], [[Черноград]] и други. На около 1,5 km южно от Карагеоргиево минава железопътната линия [[Железопътна линия 8 (България)|Пловдив – Бургас]], на която има [[Железопътна гара|гара]], обслужваща селата Карагеоргиево и Поляново. [[Надморска височина|Надморската височина]] в центъра на селото е около 165 m, на север нараства до около 200 – 220 m, а на юг намалява до около 150 m.
 
Населението на село Карагеоргиево<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=2262&ezik=bul Справка за населението на с. Карагеоргиево, общ. Айтос, обл. Бургас]</ref> наброява 733 души към [[1934]] г., вследствие на миграция намалява до 553 към [[1956]] г. и нараства до 1409 (максимум) към [[1985]] г., а към [[2018]] г. има численост 1305 души (по текущата демографска статистика за населението).
 
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1347 лица, за 17 лица е посочена принадлежност към „българска“ ''етническа група'', за 1249 – към „[[Турци в България|турска]]“, за 71 – към [[цигани|ромска]] и за останалите не е даден отговор.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., Карагеоргиево, община Айтос]</ref>
 
== История ==
След края на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война 1877 – 1878 г.]], по [[Берлински договор|Берлинския договор]] селото остава на територията на [[Източна Румелия]]. От [[1885]] г. – след [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението]], то се намира в България с името ''Малко Ченге''. Преименувано е на ''Булчино'' през [[1934]] г. и на ''Карагеоргиево'' през [[1949]] г.<ref>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров|П. Коледаров]] – Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] [[1878]] – [[1987]]; „[[Наука и изкуство]]“, София, [[1989]] г., стр. 140; ''министерска заповед 2820, обнародвана на 14 август 1934 г.''; ''указ 949, обнародван на 8 декември 1949 г.''</ref><ref name=ГЕБ/><ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54557&ezik=bul&e=95897 Справка за с. Карагеоргиево, общ. Айтос, обл. Бургас към 14.08.1934 г.; Събитие: промяна на наименование]</ref><ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54557&ezik=bul&e=75641 Справка за с. Карагеоргиево, общ. Айтос, обл. Бургас към 12.12.1949 г.; Събитие: промяна на наименование]</ref>
 
{{раздел-мъниче}}
 
== Религии ==
== Обществени институции ==
== Личности ==
* Иван Кожухаров (Карагеоргиев), Ботев четник
2025

редакции