Версайски договор: Разлика между версии

В книгата си „[[Икономическите последици на мира]]“, [[Джон Мейнард Кейнс|Кейнс]] квалифицира Версайския договор като „[[Картагенски мир]]“, неуспешен опит по-скоро да се унищожи Германия от името на френския [[реваншизъм]], отколкото да се следват принципите за траен мир, заложени в програмата „Четиринадесетте точки“ на президента Удроу Уилсън, които Германия приема при примирието. Той заявява: „Вярвам, че кампанията за осигуряване от страна на Германия на общите разходи за войната е една от най-сериозните прояви на политическа глупост, за която нашите държавници някога могат да бъдат отговорни.“. Кейнс е главен представител на британската хазна на Парижката мирна конференция и употребява в книгата си доводи, че той, заедно с други лица (включително някои американски официални представители), е бил използван в Париж.<ref>{{cite book |last=Markwell |first=Donald |year=2006 |title=John Maynard Keynes and International Relations: Economic Paths to War and Peace |publisher=Oxford University Press}}</ref> Той вярва, че сумите, искани от Германия като репарации, са многократно по-големи, отколкото Германия може да заплати, и че те ще бъдат последвани от драстична нестабилност.<ref>{{cite book |last=Keynes |year=1919 |title=The Economic Consequences of the Peace |location=Ch VI.|quote=Договорът не включва разпоредби за икономическо възстановяване на Европа – нищо, което да превърне победените Централни сили в добри съседи; нищо за стабилизирането на новите държави в Европа; нищо, което да възстанови Русия; нито пък да се насърчи по някакъв начин икономическата солидарност сред самите съюзници; не е постигнато споразумение в Париж за възстановяване на разстроените финанси на Франция и Италия или за адаптиране на системите на Стария и Новия свят. Съветът на четиримата не обърна внимание на тези въпроси, като се зае с други, Клемансо – да смаже икономическия живот на неговия враг; Лойд Джордж – да направи сделка и занесе вкъщи нещо, с което ще се свикне за една седмица; президентът – да не направи нещо, което е неправилно и неточно. Изключителен факт е, че основните икономически проблеми на една Европа, гладуваща и разпадаща се пред очите им, са въпроса, който не можа да предизвика интереса на четиримата. Обезщетението е основното им отклонение в икономическата област, и те го отчитат като въпрос от областта на теологията, формата на управление, изборното шикалкавене, от всяка друга гледна точка, освен от тази на икономическото бъдеще на държавите, чиято съдба е в ръцете им.}}</ref>

 

 

Историкът [[Герхард Уайнбърг]] в книгата си „Светът на оръжие“<ref>Reynolds, David. (February 20, 1994). [http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9903EED81438F933A15751C0A962958260 „Over There, and There, and There.“] Review of: „A World at Arms: A Global History of World War II,“ by Gerhard L. Weinberg. New York: Cambridge University Press.</ref> твърди, че договорът в действителност е доста изгоден за Германия. Бисмарковият Райх е запазен като политическа единица, вместо да бъдат разделен и Германия до голяма степен избягва окупация след войната (в контраст със ситуацията след Втората световна война). В есе от 1995 г., Уайнбърг отбелязва, че с изчезването на Австро–Унгария и с изтеглянето на Русия от Европа, Германия вече е доминиращата сила в Източна Европа.<ref>Weinberg, Gerhard ''Germany, Hitler and World War II'', Cambridge: Cambridge University Press, 1995 page 16.</ref> Уайнбърг пише, че като се има предвид това, че само 21 години след Версай, Германия завладява повече земи, отколкото има през 1914 г., е много спорно дали Версай е нещо толкова грубо и осакатяващо германците както те твърдят по това време и след това, че е.<ref name="Weinberg, Gerhard page 11">Weinberg, Gerhard ''Germany, Hitler and World War II'', Cambridge: Cambridge University Press, 1995 page 11.</ref> Уайнбърг освен това допълва срещу идеята, че териториалните германски загуби, понесени през 1919 г. довеждат до Третия Райх през 1933 г., коментирайки, че ако това е така, тогава още по-големите териториални загуби, понесени от Германия след 1945 г. би трябвало да доведат до Четвърти Райх.<ref name="Weinberg, Gerhard page 11"/> Уайнбърг саркастично отбелязва, че тези, които твърдят, че териториалните загуби на Германия, претърпени през 1919 г., са причината за националсоциализма, никога не обясняват защо още по-големите териториални загуби на Германия през 1945 г. не довеждат до връщане на нацистите, така както логиката би наложила, ако това е вярно.<ref name="Weinberg, Gerhard page 11"/>