Енергия (ракета): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Disambiguated: рубла → Съветска рубла |
м А|А - поправка на А; козметични промени |
||
Ред 14:
Първото изстрелване е осъществено през [[1987]] година, когато е изстрелян [[Изкуствен спътник|спътникът]] „[[Полюс (спътник)|Полюс]]“ на съветското министерство на отбраната. Спътникът е изведен в ниска околоземна орбита успешно, но не успява да достигне планираната си орбита поради повреда в собствените си системи. През [[1988]] г. е осъществено изцяло автоматично изстрелване на „Буран“, включващо дистанционно приземяване на апарата.
'''„Енергия“''' се счита за най-сложната и мощна ракетна система. За разработката
Разработката на системата '''„Енергия“-„Буран“''' започва през 1976 г. след прекъсването на програмата [[Н-1]] (руската „лунна ракета“). „'''Енергия'''“ се налага за разлика от системата „Вулкан“, базирана на „[[Протон (ракета)|Протон]]“, но с по-големи размери и използваща скъпи горива. Много от съоръженията на Н1 биват използвани за построяванието на „'''Енергия'''“, като например халето за хоризонтално сглобяване.
[[
Планирани са три основни конфигурации на ракетата в зависимост от броя на ускорителите, монтирани по периферията на основния резервоар. '''„Енергия М“''' е базовата конфигурация, имаща два ускорителя „[[Зенит (ракета)|Зенит]]“, които имат само един двигател РД-0120 вместо два. „Енергия М“ е лансирана като наследник на „Протон“, но през [[1993]] г. се взима решение за производството на „[[Ангара (ракета)|Ангара]]“. '''„Енергия"-2''' е планирана като изцяло повторно-използваема ракета, като на основния резервоар са монтирани криле, позволяващи му да се приземи подобно на совалката. Последната конфигурация е „Вулкан“ или „Херкулес“. При тази конфигурация са монтирани осем ускорителя „Зенит“, а товарът е „Енергия-М“, която от своя страна има два отделни ускорителя. Тази най-мощна конфигурация е разчетена за 175 тона товар до ниска околоземна орбита. При стандартната конфигурация, която всъщност бива изстреляна през 1987 и 1988 г., са монтирани четири ускорителя „Зенит“, като до орбита могат да бъдат издигнати до 100 тона товар.
Сумарната тяга на двигателите на 1-ва и 2-ра степен в стандартна конфигурация е 3550 тона. Общата дължина на конструкцията е 58,76 метра. Диаметърът на втората степен е 7,75 m, а дължината
Осъществени са само два пуска на системата. След разпадането на Съветския съюз високите разходи по производството не могат да бъдат поети и програмите '''„Енергия“''' и „Буран“ са спрени. Технологии от „'''Енергия'''“ обаче се използват и до днес, като например ускорителите „Зенит“ на ракетата. Модифицирана версия на двигателя РД-170 – РД-180 се използва в [[Съединени американски щати|американските]] ракети „[[
Конструкторско бюро „Енергия“ се трансформира в корпорация под името „С. П. Корольов ракетна и космическа корпорация Енергия“
| |||