Тодорова неделя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Препратка, доп. във Вижте също
м А|А - поправка на А; козметични промени
Ред 1:
'''То̀дорова неделя''' (''Ту̀дурица, Ту̀дурска неделя, Трѝмирна неделя, Суха неделя, Луда неделя, Гладна неделя, Черна неделя, Глуха неделя, Кукерска неделя'') в българския [[народен календар]] се нарича [[седмица]]та от [[Сирни заговезни]] до [[Тодоровден]] (първата седмица от [[Велик пост|Великия пост]]). Тодорова неделя е свързана с най-строг пост – [[тримирене|тримирѐне]].
 
== Народни вярвания ==
В народните представи се схваща като лош и опасен период – както за хората, така и за приплода и за реколтата. В Източна и Югоизточна България се смята за лоша („хаталия“) седмица; вярва се, че който се разболее през нея не може да се излекува (Елховско) и че „глухият Тодор“ причинява глухота и изсъхване на хора и посеви ([[Странджа]]). В Ловешко и Плевенско седмицата е нечиста („разпуловна“) и се смята, че през това време нощем ходят [[таласъм]]и, [[караконджул]]и и др. подобни, „св. Тодор на бял кон и баба Тудорица“. Спорадично се среща и вярването, че ако пиле, излюпило се от яйце, което е снесено през Тодоровата неделя, прескочи мъртвец, то той ще се превъплъти.<ref name=":0" />
 
Тези вярвания са довели до множество забрани, главно по отношение на жените: вечер да не закъсняват, да не правят седенки, за да не ги срещне и напакости св. Тодор; не се оре и сее, за предпазване от градушка (Средна Северна България); не се пере и не се сушат дрехи, за предпазване от глухота и изсъхване (Странджанско); не се вари вода и не се меси хляб с квас, за да няма червеи по житните храни (Кюстендилско) и др. Това е отразено и в различните названия на целия период и на отделните дни от седмицата.<ref name=":0" />
 
Във вярванията Тодоровата неделя е една от трите „сестри“ – втората е [[Русалска седмица|Русалската неделя]], а третата е Мръсната неделя след Коледа, Празната неделя след [[Великден]] или Средпостната неделя. През тези седмици има сходни забрани.<ref name=":0">Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 360 – 361. ISBN 954-8289-03-2.</ref>
 
За всеки ден от тази седмица, от [[понеделник]] до [[събота]] включително, има определени забрани и обредни действия..
 
Дните от тази седмица, които са важни във вярванията са от [[понеделник]] до [[събота]] включително.
Ред 14:
=== Понеделник ===
{{основна|Чист понеделник}}
[[Понеделник]]ът от тази седмица е наричан '''Чист понеделник, Песи понеделник, Кукеровден''' и др. На този ден се извършват обредни практики за предпазване на хората, за предпазване на кучетата от болестта бяс ([[Тричане на кучета|тричане на кучета)]] и [[Кукери|кукерски игри]]. На места (Добруджа, Странджа, Югозападна България) денят се свързва с мишките. Палят се огньове, за гонене на змии и гущери (Добруджа), някъде пекат „змиюрки“ – малки хлебчета с форма на змия, за предпазване от змийско ухапване.<ref name=":0" />
 
=== Вторник ===
Известен като '''Чърн (Черен) вторник, Сух вторник, Глух вторник, Усо̀вски вторник'''. За него се смята, че е най-лошият [[вторник|вторник]]{{#tag:ref|Бел. 1. Във вярванията вторниците традиционно са приемани за лоши дни.|group="бел."}} от всички вторници през годината, че той е началото на всички лоши вторници. Тачи се за предпазване от суша, глухота и устрел.<ref name=":0" /> Ако някой човек твърде често е сполетяван от нещастия, за него се казва, че е роден на Чърн вторник.
 
Вярва се и че този ден (Сух вторник) е „началникът на сушата“, затова се почита и против суша – в Плевенско, Белоградчишко, Елховско и др. през този вторник се меси [[обреден хляб]], който се разчупва на [[дръвник]]а и с него се канят дъждовните облаци. Залък от него се хвърля на покрива за облаците, друг се отнася на нивата, а трети се хвърля в реката за [[дъга]]та, за която се вярва, че пие вода от там. Останалата част се изяжда стоешком при [[стожер]]а на [[харман]]а.
Ред 40:
* [[Тричане на кучета]]
* [[Кукери]]
* [[Тримирене]]
 
== Бележки ==