2001: Космическа одисея: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без 'досега', неактуално - заменено с дотогава; козметични промени
м overlinking
Ред 36:
 
== Създаване ==
Снимането на филма започва на [[29 декември]] [[1965]] г. в студията „Шепъртън“ в [[Шепъртън]], [[Великобритания]]. Студиото е било избрано заради размера си – достатъчно голямо, за да побере яма с размери 60х120х60 фута (18х36х18 метра), изградена като декор за сцената с разкопките на Тихо – първата сцена, която е трябвало да бъде заснета. От [[1966]] г. снимките продължават в МГМ-Инглиш Студиос в [[Борхъмууд]], [[Великобритания]]. Там е бил създаден специален „команден център“ за заснемане на сцените със специални ефекти, описван като „огромен трептящ нервен възел, с атмосфера, много подобна на тази в командния пост на Кейп Кенеди по време на обратното броене преди старта“. (Това е командният пост, от който е управлявано изстрелването на корабите „Аполо“ към Луната.) Филмът е заснет с [[камера „Супер Панавижън 70“]] на филмова лента с формат 65 мм. Стандартните 35-милиметрови ленти за общо разпространение са направени чрез процес за прехвърляне на цветовете на [[Техниколор]]. Кубрик започва редакцията на филма през март 1968 г., и завършва последното 19-минутно парче дни преди официалната премиера на 6 април. Към този момент филмът е надхвърлил с 4,5 милиона щатски долара първоначалния си бюджет от 6 милиона долара, и е закъснял с 18 месеца спрямо първоначалните планове.
 
В този филм за пръв път се използва техниката на [[ретрорефлективен матинг]], използвана при [[африка]]нските сцени, в които [[маймуна|маймуните]] се учат да използват [[инструмент]]и. Статични обзорни снимки на пейзажи, направени в Африка, се прожектират върху частично амалгамирано огледало, поставено диагонално пред камерата. Прожектираното изображение осветява както костюмираните изпълнители, така и обратно отразяващ сребрист екран, разположен зад тях. Проектираното изображение не се забелязва върху изпълнителите, защото интензивността му е далеч под тази на другото осветление. Екранът отзад обаче селективно го отразява обратно към снимащата камера, то преминава през частично амалгамираното огледало заедно с образите на изпълнителите, и се вижда като заден фон на завършената сцена. Тази техника позволява много по-реалистични изображения, отколкото другите достъпни по това време. Понастоящем е изместена от по-гъвкавите техники за компютърна обработка на изображение, заснето пред [[син екран]].