Прабългари: Разлика между версии

{{други значения|група средновековни племена|българския етнос|Българи|други значения|Волжски българи|Аспарухови прабългарибългари}}

[[Файл:Proto Bulgars crop.jpg|мини|270px|Победоносен воин с [[туранид]]ни черти, изобразен на съд от [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Златното съкровище от Над Сент Миклош]] с предполагаем прабългарскибългарски произход.]]

[[Файл:Bulgars.jpg|мини|270px|'''ПрабългариБългари посичат ромеи''', миниатюра от [[Минология на Василий II]], XI век. Виждат се характерните за прабългаритебългарите права сабя, [[кафтан]], номадска кожена шапка, и тънък, богато украсен с метална пластика колан.]]

'''ПрабългаритеБългарите''' са група полуномадски племена, които се появяват за пръв път в историята в [[Източна Европа]] през [[късна античност|късната античност]]. Приема се, че част от тях става една от основните племенни групи, участвала в [[етногенезис]]а на съвременните [[българи]], както и в този на днешните [[волжки татари]] и [[чуваши]], а в някаква степен и на [[балкарци]]те.{{hrf|Waldman|2006|106 – 107}}{{hrf|Shnirelʹman|1987|22 – 35}}<ref>  Андрей Николаевич Кононов. История изучения тюркских языков в России: дооктябрьский период.  – Наука, Ленинградское отд-ние, 1982-01-01.  – 372 с.</ref> Прочути са като отлични конни войни, според някои изследователи техният произход може да бъде проследен до [[Централна Азия]].

Съвременните изследвания показват, че евразийските степни племенни съюзи са били твърде разнородни, като днес учените предпочитат [[етногенезис|етногенетичните теории]] пред тези за конкретен етнически произход на отделните племена.<ref>Hyun Jin Kim, The Huns, Rome and the Birth of Europe. ISBN 978-1-107-00906-6. Cambridge University Press. 2013. page 31.</ref> Смята се, че прабългарскиятбългарският племенен съюз също не е бил еднороден, а се образува през II-VI век от спойката на разнородни етно-лингвистични елементи  – [[ирански народи|ирански]], [[угри|угърски]], [[тюркски народи|тюркски]] и други, повечето произхождащи от [[Централна Азия]],{{hrf|Whittow|1996|271 – 272}}{{hrf|Geary|2003|149}}{{hrf|Fouracre|2005|301}}, като социалният елит вероятно е с тюркски корени.{{hrf|Рашев|2005|27}}{{hrf|Golden|1992|253, 256}}{{hrf|McKitterick|1995|229}}{{hrf|Sophoulis|2011|65 – 66, 68 – 69}} Сведенията за [[ПрабългарскиБългарски език|езика на прабългаритебългарите]] са оскъдни, но повечето лингвисти го причисляват към групата на тюркските [[огурски езици]].

През [[480]] г. те са наети от Византийската империя да се бият срещу остроготите. Привлечени от богатствата на [[Византия]] някои прабългарскибългарски племена, най-вече [[кутригури]]те, непрекъснато нападат дунавските провинции на империята в следващите десетилетия. Около [[560]] г. се появяват [[авари]]те които побеждават прабългарскитебългарските племена. Така те ги поставят във васална зависимост спрямо [[Западнотюркски хаганат|Западнотюркският хаганат]]. Обединени под управлението на [[Кубрат]], прабългаритебългарите се освобождават и създават в [[Понтийско-Каспийска степ|Понтийско-Каспийската степ]] държава известна на Византия като [[Стара Велика България]]. След смъртта на Кубрат държавата му се разпада под ударите на [[хазари]]те.

В резултат на тези събития неговите петима синове поемат в различни посоки. Най-големият от тях, [[Батбаян]] остава в степите северно от [[Азовско море]] и е подчинен от [[Хазарски каганат|Хазарския каганат]]. Петият от синовете, [[Алцек]] мигрира в [[Италия]], а четвъртият – [[Кубер]], се присъединява към аварите в Панония. [[Котраг]], вторият син на Кубрат, мигрира към средното течение на река [[Волга]], където основава [[Волжка България]] която просъществува до 13, век когато е покорена от монголската [[Златна орда]]. Третият син, [[Аспарух]] мигрира към устието на р. [[Дунав]] и завзема [[Малка Скития]], откривайки за прабългаритебългарите път към [[Долна Мизия]], където те създават [[Първа българска държава|Първата българска държава]], която съществува до 11 век, когато е завладяна от [[Византия]].

ПрабългаритеБългарите са наричани от ранносредновековните [[Византийска империя|византийски]], [[Латинци|латински]] и [[Арменци|арменски]] летописци с различни имена като: българи, [[кутригури]], [[утигури]], [[скити]], [[мизи]], [[хуни]] и др. Формата „прабългари“„българи“, както и алтернативните ''„протобългари“'', ''„първобългари“'', ''„древни българи“'' и ''„хуно-българи“'', се използват в съвременната историография за да се разграничи ранносредновековният народ от формиралия се по-късно съвременен [[Българи|български]] етнос.

За произхода на името „българи“ има множество различни хипотези, една от тях го свързва с [[Тюркски езици|тюркския]] корен ''bulga-'' „смесвам“, „разбърквам“, тоест ''смесен народ''.{{hrf|Георгиев|1971|99}} На същата основа възниква и предположението, че „булгар“ означава „бунтовник, метежник, размирник“. Според друго обяснение „булгар“ може да произлиза от ''булга'', наименованието на разпространен в Средна Азия и Сибир подвид на [[белка|белките]], който е възможно да е бил [[тотем]]но животно на прабългаритебългарите.<ref name="Anubis.61">Гюзелев, Васил, Божилов, Иван. История на средновековна България VII-XIV век, Том I, Анубис, София, 2006, стр.60  – 61</ref> Привърженици на хипотезата за ирански произход на прабългаритебългарите (вижте по-долу) свързват името с думи от [[Осетински език|осетински]] (''бългерон''  – „човек, който живее в покрайнината“) или [[Пущунски език|пущунски]] (''булгар''  – „човек, обитаващ отвъд планината“).{{hrf|Гюзелев|2006|60  – 61}} Други хипотези, като цяло отхвърляни в наши дни, извеждат името от митичен прародител, наименованието на реките [[Волга]] и [[Южен Буг|Буг]] и други.{{hrf|Гюзелев|2006|60  – 61}}

{{основна|Произход на прабългаритебългарите}}

[[Файл:Varna_077.jpg|мини|270px|Комплекс „Фанагория“  – възстановка на прабългарскобългарско дървено укрепеление. Първите строежи в [[Плиска]] през 7 и 8 век са били дървени. Масивно строителство се появява през 9 век.]]

[[Файл:Varna 081.jpg|мини|270px|ПрабългарскаБългарска номадска [[юрта]] в комплекс „Фанагория“]]

С произхода на прабългаритебългарите се занимава [[прабългаристикабългаристика]]та. Понеже той е неясен, съществуват множество теории и хипотези за него. Редица учени ги смятат за тюркски племена които се появяват в [[Понтийско-Каспийска степ|Понтийско-Каспийската степ]] през 4 век, където се смесват с хуните.{{hrf|Whittow|1996|271 – 272}}{{hrf|Geary|2003|149}}{{hrf|Fouracre|2005|301}}{{hrf|Рашев|2005|27}}{{hrf|Golden|1992|253, 256}}{{hrf|McKitterick|1995|229}}{{hrf|Sophoulis|2011|65 – 66, 68 – 69}}{{hrf|Marcantonio|2002|167}}{{hrf|Clauson|2002|38}}{{hrf|Fiedler|2008|151}} Според иранската хипотеза, прабългаритебългарите са ирански племена от западните райони на Средна Азия  – [[Памир]] и [[Хиндукуш]], вероятно увлечени от миграцията на хуните. Друга теза застъпва смесеното им формиране като народ. Същевременно всяко от първите две схващания включва и участието като влияния, асимилиране и т.н. на население определяно за доминиращо от другата теза. Всъщност разликата между тях не е само в спора дали прабългаритебългарите са основно арийци или тюрки, а кое е първичното.

Най-ранният [[Европа|европейски]] източник, споменаващ прабългаритебългарите е т.нар. „[[Анонимен римски хронограф]]“  – списък изброяващ племена и народи, написан на [[латински]] през [[354]] г. от неизвестен летописец.<ref>Версията на Анонимния римски хронограф, съдържаща споменаването на прабългаритебългарите, е запазена в един-единствен препис от ок. [[1500]] г.</ref> ПрабългаритеБългарите според него населявали земите около [[Каспийско море|Каспийско]], [[Азовско море|Азовско]] и [[Черно море]], стигайки на юг до предпланините на [[Кавказ]]. Според някои съвременни български изследователи, данни за по-ранно присъствие на прабългаритебългарите в Европа (2 век сл. Хр.) се съдържат в някои латински версии на географски карти на [[Птолемей]], където те са показани (под етнонима ‘Буленсии’) като обитаващи територията край северозападния бряг на [[Черно море]] източно от река [[Южен Буг|Аксиакус (Южен Буг)]]<ref>В тези версии на Птолемеевите карти всъщност се наблюдава погрешна локализация на племето „обуленсии“, предадено в латинските преводи като Bulensii. Според Птолемей (География, III, 10, 4) племето обуленсии (Οβουλήνσιοι) се намира южно от Дунава, в източните части на Долна Мизия, над кробизите и заобиколени от ойтенсиите (при река Вит), дименсиите (при Димум, днес Белене) и апиаренсиите (при Апиария, днес Ряхово)</ref>{{hrf|Добрев|2001|158}}{{hrf|Fries|2016}}, но тези тълкувания са спорни.

Лонгобардският историк Павел Дякон в неговата „История лонгобардикум“ пише, че прабългаритебългарите убиват първия лонгобардски крал Агелмунд (което е станало през 439  г. на територията на днешна Словакия).

[[Мовсес Хоренаци]], арменски историк от 5 век, съобщава, че при управлението на арменския цар [[Вагаршак]] прабългарибългари преминават [[Кавказ]] и се заселват в североизточната част на днешна [[Турция]]. Това сведение предизвиква противоречиви коментари, тъй като Вагаршак управлява в средата на [[2 век пр.н.е.]] Докато някои автори отричат достоверността на съобщението, други, основавайки се главно на него, приемат, че прабългарскатабългарската племенна група се формира северно от Кавказ, преди пристигането на хуните. Някои автори обясняват противоречието с грешка в текста, като приемат, че правилното име на царя е [[Аршак III]] (управлявал през 392  – 396 г.) и свързват съобщението с известния поход на хуните в [[Армения]] през 395  – 397 г.{{hrf|Рашев|2005|28  – 29}}

Ранни сведения за присъствие на прабългаритебългарите в Тракия в 5 век дава по-късен текст на [[Йоан Антиохийски]]. Според него остготите нападат Империята и през [[482|479]] г. император [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] за пръв път се съюзява с прабългаритебългарите намиращи се тук за помощ срещу готите. Друг европейски източник, отнасящ се до прабългаритебългарите (''Βούλγαροι'', ''Bulgari''), е хрониката на [[Енодий]] Падуански (починал [[521]] г.). Той, както и [[Касиодор]], говори за победа на остготския крал [[Теодорих Велики]] в [[Срем (област)|Срем]] срещу прабългарибългари, воюващи в съюз с [[Византийска империя|Византийската империя]] около [[485]] г. През следващите сто години византийските автори ([[Прокопий Кесарийски]], [[Агатий]], [[Менандър]]) не използват името българи. Вместо това на мястото на бъдещата [[Велика България]] се появяват [[кутригури]] и [[утигури]], вероятно два клона на прабългаритебългарите. Споменавания на прабългаритебългарите се появяват отново в края на [[6 век]], когато е образувана Велика България. Във византийските текстове наименованията прабългарибългари, кутригури и утигури се използват като заменяеми с [[хуни]]. Според тях прабългаритебългарите са идентични или поне са част от хуните.

От 90-те години на 20 век се появяват редица български публикации, излагащи алтернативни хипотези за произхода на прабългаритебългарите. Според една от тях те са [[ирански народи|иранско племе]], подчинено от хуните в [[Централна Азия]] и придвижило се заедно с тях на запад. Доказателства за тази теория са нови тълкувания на [[прабългарскибългарски календар|прабългарскиябългарския календар]], несъответствия на археологическите находки с по-старите исторически теории; спорни твърдения за [[семантика|семантични]] (смислови) и [[лингвистика|лингвистични]] съответствия между съвременния български език и иранските езици; както и [[антропология|антропологични]] анализи. В древния индийския епос [[Махабхарата]], в над сто пасажа е регистрирано името „балхики“, което означава жители на античния град [[Балх]]. Това според икономиста [[Петър Добрев]] е санскритското наименование на прабългаритебългарите, които обитавали [[Бактрия]].{{hrf|Добрев|1998|}} Тази хипотеза няма сериозни подръжници извън страната, а среща сериозен отпор и в България. Бактрийският език е известен от надписи източноирански език и особеностите му го показват като различен от прабългарскиябългарския.

Като заключение може да се каже, че произходът на прабългаритебългарите все още предстои да се доизяснява.

[[Файл:Orkhon.png|мини|дясно|Името на бог ''Тангра'', изписано на старотюркски с [[Орхонска писменост|орхонско писмо]]. [[ПрабългарскиБългарски руни|ПрабългарскитеБългарските руни]] показват известни сходства с тази писменост.]]

През I-II в. прабългаритебългарите се придвижват към Източна Европа и се установяват в земите на север от [[Кавказ]]. Там те влизат в контакт с местните сармато-алански племена от [[ирански]] произход, чиято култура и обществена уредба оказава известно влияние върху прабългаритебългарите. ПрабългаритеБългарите, подобно на [[хуни]]те, имали обичай да прилагат [[изкуствена деформация на черепа]] на новородените деца, като пристягали главите им с ленена превръзка. Причините се коренят в желанието да се обособи отделно племе или определен (благороден) род. Това е често и проявление на своеобразни естетически представи.<ref>Artificial Deformation of the Head as an Ethno-differentiating Sign, Author(s): Nelly Kondova, Petar Boev, Slavcho Cholakov, Subject(s): Anthropology, Published by: Етнографски институт с музей при БАН. Year: 1987, Issue No: Page Range: 31  – 37.</ref> Към мъжката естетика може да се причисли и прическата с бръсната глава и кичур на темето. Подобна прическа (чумбас, айдар, чуб) е била характерна и за други номадски народи обитавали [[Велика степ|Великата степ]] през Средновековието.

Поради оскъдността на писмени сведения за бита и социалния живот на прабългаритебългарите, те могат да бъдат характеризирани главно въз основа на резултатите от археологическите разкопки на техните местоживелища. ПрабългарскитеБългарските селища са изграждани обикновено в степните и лесо-степните пространства край бреговете на реките. По-голяма част от тях били неукрепени, известен брой били оградени с ров и вал, а други представлявали дървени укрепления. По известни прабългарскибългарски селища в днешна България са селището върху късноантичната крепост при [[Старобългарско укрепено селище при Балчик|Балчик]], до с. [[Кладенци (Област Добрич)|Кладенци]], до с. [[Одърци]], до с. [[Топола]], на Големия остров до [[Дуранкулак]], [[Плиска]], [[Кабиюк]] и др. Доминиращият жилищен тип в прабългарскитебългарските селища е полуземлянката, но са употребявани и [[юрти]], от които трудно се откриват следи. ПрабългарскитеБългарските землянки се отличават от славянските по заоблените ъгли и по-плиткото вкопаване в терена, а някои от тях имали огнище в средата, вместо глинобитна пещ в единия ъгъл.

Основен техен поминък било скотовъдството. Конското месо и кобилешкото мляко били употребявани за основна храна. Практикували също лов и риболов. Основни занаяти били: ковачество, дърводелство, кожарство, грънчарство и др. Основна единица в прабългарскотобългарското общество била семейната община, която притежава общи пасбища, станове и обща собственост върху стадата. По-висше звено на социалната им организация било племето. ПрабългаритеБългарите също така практикували земеделие и винарство. В техните селища се откриват сърпове, палешници за рала, черясла, мотики, косери и др. земеделски инструменти.

{{Основна|ПрабългарскиБългарски език}}

Липсата на достатъчен материал прави трудно класифицирането на езика на прабългаритебългарите. Традиционно се приема, че той е от групата на [[тюркски езици|тюркските езици]], като се обединява в подгрупа, наречена [[огурски езици]], значително отличаваща се от останалите тюркски езици. По същество съхранените прабългарскибългарски думи са много по-близки до [[чувашки]], монголски и тунгусо-манджурски, което прави обединението им с тюркските езици доста спорно и проблематично.

[[тенгризъм|Тенгризмът]] традиционно се приема за основната прабългарскабългарска религия.<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html ПрабългарскиБългарски епиграфски паметници. проф. Веселин Бешевлиев. Издателство на Отечествения фронт, София 1981 г. стр. 52]</ref> Сред доказателствата за това е т. нар. ''[[колона от Мадара]]'', чийто повреден надпис е разчетен като: ''Ому(ртаг от Бога) владетел беше (и направи жертвоприношения на бога) Тангра...'',<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/sredn_nadpisi/MadarskaKolonaNadp/MadarNadpOmurtag.htm Надпис на колона от Мадара]</ref> както и сборник на Германската академия на науките от 1866 г., в който се цитира османско-турски препис на средновековен арабски текст, който на свой ред се позовава на анонимен византийски сборник, където за върховен Бог на прабългаритебългарите е посочен ''Тангра.''<ref>[http://bibliothek.bbaw.de/DAS_jpg/07-abh/1866/jpg-1000/ Берлинска библиотека, Сборник монографии на Германската академия на науките от 1866 г. стр. 662]</ref> Тенгризмът е тясно свързан с упражняването на редица [[тотем]]истки и [[шаман]]истки практики, за които има запазени прабългарскибългарски артефакти. Главно тотемно животно на рода [[Дуло]] е бил [[Вълк (митология)|вълка]],<ref>Historia naturalis bulgarica, бр. 8, 1997, стр. 51 – 68, Българска академия на науките, Вълкът (Canis lupus L) във вярванията, фолклора u бита на българина, Николай Боев.</ref> докато общи прабългарскибългарски тотеми били вълкът, кучето, конят, тигърът и др. Името Тангра (от тюрк. тенгри) в превод значи „небе“, т.е. небето при тангристите бивало обожествявано. От изворите е известно, че сред прабългаритебългарите бил разпространен и култа към небесните светила: слънцето, луната и звездите.<ref>Panos Sophoulis, Byzantium and Bulgaria, 775  – 831, Volume 16 of East Central and Eastern Europe in the Middle Ages, 450  – 1450, BRILL, 2011, ISBN 9004206957, [https://books.google.bg/books?id=Y8Y-3zVnvbEC&dq=bulgars+totemism&source=gbs_navlinks_s стр. 79  – 89.]</ref><ref>Florin Curta, Roman Kovalev, „The“ Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans, BRILL, 2008, ISBN 9004163891, [https://books.google.bg/books?id=_-G1L-9Zec0C&dq=tangra+bulgar&source=gbs_navlinks_s стр. 207  – 213.]</ref>

ПрабългарскитеБългарските езически храмове са известни като [[Капище|капища]] и по план са сходни със зороастрийските храмове на огъня. За това в последно време се налага виждането, че прабългарскатабългарската религия е включвала и култ към огъня. За върховен жрец бил смятан ханът, а прабългарскитебългарските жреци се наричали [[Колобър (титла)|колобри]]. В анонимната византийска хроника „Скриптор инцертус“ има свидетелства за човешки жертвоприношения в прабългарскибългарски езически ритуал, в който участва самият владетел при обсадата на Константинопол: ''„И Крум според обичая си принесъл в жертва, вън от Влахернската врата, много хора и добитък. След това нагазил с нозете си във водата на брега на морето, умил се, поръсил войниците си, които му се кланяли и възхвалявали.“''

{{Основна|ПрабългарскиБългарски календар}}

ПрабългаритеБългарите използвали циклов календар, вероятно заимстван от китайците.

Характерни за прабългаритебългарите на Долния Дунав са биритуалните некрополи. В тях мъртвите са погребвани по два различни обичая  – трупоизгаряне и трупополагане. При трупоизгарянето горелите кости се поставят в урна (най-често гърне) и урната се заравя в плитка яма. Понякога урната е оградена и покрита с тухли или плоски камъни. Съществуват и безурнови погребения. При трупополагането тялото е поставено в дълбока гробна яма с глава на север (ориентация север-юг) с леки отклонения на изток или на запад. Съществуат и гробове с ориентация запад и изток. Тялото обикновено е с изпънати отстрани ръце. В гроба били поставяни храни (в гърнета или стомни) и лични вещи (обеци, халки, огнива, рогчета, костени и метални амулети, а понякога оръжието (меч, лък, стрели) и коня на покойника. Изключително рядко се срещат колани с апликации. Разпространени са ритуали за обезвреждане на мъртвия.

== ПрабългаритеБългарите през 5  – 6 век ==

{{основна|ПрабългаритеБългарите през 5-6 век}}

ПрабългаритеБългарите през [[5 век|5]]-[[6 век]] са разделени на две големи групи  – [[кутригури]], западно от река [[Дон]], и [[утигури]], източно от нея. Според някои сведения първоначално те живеят заедно и се разделят през първата половина на [[5 век]]. Първите по-надеждни сведения за прабългаритебългарите южно от [[Дунав]] са от [[479]] г., когато император Зенон се съюзява с кутригурите и те воюват в съюз с [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]] срещу [[остготи]]те на [[Теодорих Велики]] под командването на [[Воден]]ския управител [[Сабиниан Магн|Сабиниан]].

От [[493]] нататък кутригурите водят многократни войни срещу Империята, като достигат до [[Илирия]], [[Тесалия]] и [[Константинопол]]. Те участват и в походите на разбунтувалия се пълководец [[Виталиан (военачалник)|Виталиан]] ([[514]]  – [[515]] и [[518]]  – [[520]]). Контактите между Империята и кутригурите са разнопосочни  – през [[528]] владетелят [[Грод]] приема [[християнство]]то и се опитва да го наложи на сънародниците си, но без успех. Войните продължават до [[540]], когато настъпва известно затишие.

Около [[558]] северно от [[Каспийско море]] се появяват бягащите от [[гьоктюрки]]те [[авари]] (псевдо-авари) предвождани от Кандик, на които в началото на 60-те години се подчиняват утигурите. Няколко години по-късно в региона пристигат войските на [[гоктюрки|тюркския]] военачалник [[Истеми]]. Не по-късно от [[568]] той подчиняват утигурите. Аварите с някои утигури бягат при кутригурите и Заберган ги приема като съюзници. Той оглавява аварите след смъртта на [[Кандик]]. След смъртта на Заберган, аварите се налагат над кутригурите с избора на Баян I. Баян I се обявява за [[каган]] на авари и прабългарибългари. Голяма част от кутригурите се преселват заедно с аварите към [[Панония]]. Останалите утигури остават в рамките на [[Тюркски хаганат|Тюркския хаганат]], но през [[576]] в него започва гражданска война и няколко години по-късно утигурските племена възстановяват независимостта си.

Останалите в Приазовието прабългарибългари са покорени през [[567]]  – [[568]] г. от Тюркския хаганат. В борбата за отхвърляне на тюркското надмощие особено активен е [[Гостун]] от рода [[Ерми]]. Тюркският натиск обединява прабългарскитебългарските племена от земите край [[Азовско море|Азовско]] и [[Каспийско море]]. През [[603]] г. на [[Тюркски хаганат|Тюркския хаганат]] се разпада на Западен и [[Източнотюркски хаганат|Източен]]. Ядро на [[Западнотюркски хаганат|Западнотюркския хаганат]] са ''племената на десетте стрели'', които някои свързват с [[оногури]]те. Десетте стрели са разделени на две общностни групи, между които съществува [[антагонизъм]]. На [[изток]] от [[река]] [[Чу (река)|Чу]] се отделят 5 [[племе]]на от съюза ''[[дулу]]'', които част от изследователите свързват с рода [[Дуло]], а на [[запад]] други пет ''[[нушиби]]''. Между [[630]] и [[651]] двете групи водят ожесточена междуособна [[война]] за надмощие. През [[632]] г. племената водени от [[Кубрат]] от рода [[Дуло]] се обособяват с отделилите се от аварите кутригури и създават голям военно-племенен съюз. Византийските хронисти наричат това политическо обединение Стара Велика България. За кратко време тази България укрепва и влиза в орбитата на византийската политика в Северното Черноморие. Кубрат изпраща пратеници в двора на император [[Ираклий]]. Императорът дава на прабългарскиябългарския владетел титлата [[патриций]] и му изпраща скъпи дарове.

Кубрат е не само силна личност, но и голям авторитет за прабългарскитебългарските племена. Най-вероятно идеята за българска държавност в нейния ранносредновековен вид се заражда при неговото управление.

[[Файл:Pliska - Gate.JPG|мини|270px|Вход към крепостта на [[Плиска]], столицата на дунавските прабългарибългари]]

Кубрат умира около [[660]]  – [[665]] г., като завещава на своите синове да не се разделят, за да „не робуват на друг народ". След него в продължение на три години управлява най-големият му син  – Безмер, когото византийските хронисти наричат [[Батбаян]] или Баян.

[[Хазари]]те притискат Велика България още при управлението на Кубрат. След смъртта му синовете му не спазват бащиния завет и се разделят. Най-големият  – Батбаян, се подчинява на хазарите и започва да им плаща данък. Част от тези т.н. „черни българи“ се оттеглят във високите части на [[Кавказ]] и формират оцелелият и до днес [[Балкарци|балкарски]] народ обитаващ подножието на най-високия връх в [[Европа]]  – [[Елбрус]]. Вторият син на Кубрат  – [[Котраг]], потегля на североизток и се заселва по средното течение на р. [[Волга]]. Тук поставя началото на т.нар. [[Волжко-Камска България]]. Тази България съществува до 30-те години на [[13 век|XIII в.]], когато е разгромена от татаро-монголското нашествие, а по-късно, през 16 век завладяна от Иван IV Грозни, (Велик княз Московски и т.н.), след което той започва да се титулува Цар Болгарский, титул запазен от руските царе до 1917 година.

Третият син  – [[Аспарух]] през 70-те години на VII в. се заселва в т.нар. [[Онгъл]] (Оглос, Онглос)  – земите около [[делта]]та на [[Дунав]]а в днешна [[Румъния]] и днешна [[Бесарабия]].

ПрабългаритеБългарите в [[Панония]] в средата на [[6 век|VI век]] са под властта на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. След смъртта на Баян I, през [[631]] г. избухва междуособица за аварския престол между аварски и прабългарскибългарски кандидат, в която прабългарскиябългарския претърпява поражение. Част от панонските прабългарибългари, водени от [[Алцек]] се заселва в земите на баварците, подвластни по това време на [[франки|франкския]] [[крал]] [[Дагоберт I]], който по-късно нарежда те да бъдат избити. Оцеляват само около 300 души, които се заселват в [[Равенски екзархат|Равенския екзархат]] в Северна [[Италия]].

Около 80-те години на [[7 век|VII век]] остатъкът от панонските прабългарибългари, начело с [[Кубер]], въстават срещу [[авари]]те. На страната на прабългаритебългарите застават и част от пленниците, взети от аварите във войните с Византия. Вероятно затова Кубер и подвластните му племена се насочват на юг, към земите на [[Македония (област)|Македония]], в близост до днешния град [[Битоля]]. Кубер установява мирни отношения с [[Византия]] и се премества в околностите на [[Солун]]. Някои историци допускат, че заселването на куберовите прабългарибългари в Македония води до създаването на военно-племенен съюз с местните славянски племена, насочен срещу византийците.

== ПрабългаритеБългарите в Дунавска България ==

{{Вижте също|Аспарух|Аспарухови прабългарибългари}}

[[Файл:Bulgar necropolises on lower Danube.png.jpg|270px|мини|Карта на прабългарскибългарски погребения на Долния Дунав от 8  – 9 век. На над 80% от територията на днешна България няма прабългарскибългарски некрополи. Там където ги има (Добруджа и Лудогорието) те са около 30% от разкритите погребения.]]

[[Файл:Early Bulgar Khanate. Zones of tribal control.png|270px|мини|Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарскибългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление.]]

Около 670 г. [[Аспарух]] преминава река Дунав с орда от около 30 000  – 50 000 прабългарибългари.{{hrf|Златарски|1994|188}}{{hrf|Ангелов|1971|203  – 204}} Вероятно част от хората му остават северно от реката, като щит срещу хазарите. През [[680]] г прабългаритебългарите водят война с [[Византия]], около делтата на р. [[Дунав]]. Предводителят на прабългаритебългарите [[Аспарух]] извоюва победа над император [[Константин IV]], тогавашният глава на Византийската империя. След победата Империята сключва договор с [[Аспарух]]. Според този Договор прабългаритебългарите получават статут на федерати в по-голямата част от територията между [[Стара планина]] и р. [[Дунав]] заедно със населяващите я славянски племена и останалите там [[византийци]]. Не е изключено договорът да е включвал както други подобни договори и клауза за годишен „трибут“  – данък или субсидия от Империята за федерата, своеобразен откуп на мира между тях и лоялността му да брани границата от други нашественици. Различните учени дават различно тълкувание на тези факти и повечето определят договора с Византия от [[681]] г. като момент на създаване на [[Дунавска България]].

=== ПрабългаритеБългарите в Първата българска държава ===

Княз [[Борис I|Борис-Михаил]] ([[852]]  – [[889]]) приема [[християнство]]то за официална религия. Бунтът на някои [[боляр]]и е смазан жестоко. Детронира и ослепява първородния си син княз [[Владимир Расате]] ([[889]]  – [[893]]), заради опита му да върне [[езичество]]то. Княз [[Борис I]] предприема този ход, за да обедини жителите на страната си които по онова време имат коренно различни религии. На българите е разрешено да имат собствен [[архиепископ]]. Борис приема учениците на [[Кирил и Методий]] в [[България]]. Така новосъздадената азбука ([[глаголица]]) от братята [[Кирил и Методий]] идва в българските земи около [[886]] г. В началото на [[9 век]] се разработва нова азбука, наречена [[кирилица]], на основата на гръцката писменост и [[глаголица]]та.

По-късно [[Симеон I]], синът на княз [[Борис I]], приема титлата [[цар]] на българите и [[василевс]] (император) на българи и гърци. Времето на Симеон I е наречено [[Златен век (българско средновековие)|Златен век на българската книжнина]]. Сам получил образованието си в [[Константинопол]] изгражда множество книжовни центрове из цяла България. [[Симеон I]] се превръща в сериозна заплаха за Византийската империя като след множество военни успехи си поставя за цел превземането на [[Константинопол]]. Приема се, че по времето на [[Петър I (България)|цар Петър]] (927 – 969) се претопяват и последните остатъци от ''прабългаритебългарите'', като се образува един нов народ с българско самосъзнание, говорещ общ славянски език.<ref>The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, John V. A. Fine, Jr. University of Michigan Press, 1991, ISBN 0472081497, p. 165.</ref> През [[997]]  г. умира във византийски плен [[цар Роман]], последният владетел от прабългарскатабългарската [[Крумова династия]].

=== Отношения между прабългаритебългарите и завареното население ===

Естеството на отношенията между прабългаритебългарите и заварените в териториите на Балканите народи е предмет на множество спекулации. На първо място, по това време Балканите не са били населявани само от славянски племена. Тук живеели потомци на [[готи]], [[келти]], римски и гръцки колонисти и други предславянски народи. В градските центрове обитавали остатъци от византийско население, съставено предимно от романизирани, елинизирани и християнизирани местни [[траки]] и [[илири]]. След заселването на славяните из целия Балкански полуостров, етническият облик на тези земи започва да се променя. Част от местното население е асимилирано от тях, докато друга част, главно романизирано население, се преселва в труднодостъпните планини, а трета част, предимно елинизирано население, се изселва на юг. Трябва да се подчертае, че ролята на завареното византийско, неславянско население при формиране на новата държава и до днес се подценява.

На територията на [[Мизия]] живеели [[Севери (племе)|северите]], славянско племе. На запад от севераните, в земите на днешна Централна Северна България и Северозападна България живеели множество други славяни, останали в историята с названието ''[[седем славянски племена]]''. Техните имена не са запазени. Славяни живеели и в Тракия и Македония. Не би могло да се говори за съюз между прабългарибългари и славяни на равноправна основа, каквато е официалната историческа теза много години. Нито при аварите, нито при хазарите, нито при хуните преди това, нито при варягите след това е налице такова равноправие в отношенията им с другите народи от техните държави. Най-вероятното е, че срещу подчинението им и плащането на данъци българският владетел е позволил вътрешното самоуправление на завареното население, като го защитавал от външни нападения. Първоначално славяните не са били включвани в българската армия, а самоуправлението им най-вероятно е отнето при административната реформа на [[Крум]]. Има множество сведения за опити на засилване на властта на прабългаритебългарите върху славяните и за масови преселения на славяни във Византия. Най-значимите са отбелязани именно в средата на 8 век и при управлението на Омуртаг.

[[Славяни]]те в [[Долна Мизия]] са по-многобройни от прабългаритебългарите, които се заселват основно в [[Малка Скития]]. От друга страна, както местното ромейско население, така и славяните непрекъснато увеличават дела си с приобщаването на нови византийски територии към България, като [[Горна Мизия]], Македония и Тракия. Също така [[Бунт на боилите (866)|междуособиците между прабългаритебългарите]] вероятно редуцират и без това ограничения им брой. Това довежда до постепенното им претопяване в периода [[7 век|7]]-[[10 век]]. До края на 10 век от останките от прабългарибългари, славяните и завареното население се формират българите. Техният език се класифицира като [[южнославянски езици|южнославянски]], а не като [[тюркски езици|тюркски]], какъвто се предполага, че е бил езикът на прабългаритебългарите. Следва да се отбележи, че при българите днес се срещат предимно европейски антропологичните типове като средиземноморски, алпийски, динарски и нордически, но доста рядко се откриват монголоидни белези, за разлика от прабългаритебългарите, в чиито останки, макар и класифицирани главно като на европеиди, има по-често находки с проявени, източноазиатски морфологични белези.<ref> Йордан Йорданов, „Възстановяване на черепа по главата“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2000, стр. 193 – 201</ref>

* [[Произход на прабългаритебългарите]]

* [[Антропологични и генетични проучвания на прабългаритебългарите]]

* {{cite book | last = Рашев | first = Рашо | authorlink = Рашо Рашев | year = 2005 | title = ПрабългаритеБългарите през V-VII век | publisher = Орбел | location = София | quote = Племето прабългарибългари е съставка от три етно-лингвистични групи: иранска, угорска и тюркска. Формирането му се извършило в рамките на Хунския племенен съюз преди 375 г., през II – IV в., когато то се обособило като самостоятелна етническа единица, различна от хуните. Симбиозата между трите групи се осъществила в степната и лесостепната област между Алтай и Урал, която може да се определи като тяхна индивидуална и обща прародина. Етногенетичният процес завършил през V – VI в. с присъединяване на ираноезично население от източноевропейските степи и на нови угорски групи от Азия. Обединяващото звено и през двата етапа вероятно е било тюркско. През VII в. под името „българи“ те се обединяват с други сродни по произход, бит, стопанство и език племена от степната зона на Източна Европа... Езикът на основната маса бил формиран на индоевропейска основа с тюркски елементи. Езикът и културните традиции на аристокрацията обаче са били тюркски и са се формирали под влияние на хунската и западнотюркската държавно-политическа традиция от V – началото на VII в. | lang = bg }}

* {{cite book | last = Sophoulis | first = Panos | year = 2011 | title = Byzantium and Bulgaria, 775  – 831 | publisher = BRILL | isbn = 9789004206960 | url = https://books.google.hr/books?id=EbIyAQAAQBAJ | lang = en }}

* Th. Momsen. Ueber den Chronographen von Jahre 354.  – Abhandlungen der phil.  – hist. Classe der kais. saechsischen Geselshaft der Wissenschaften. I, Leipzig, 1850, S. 547 flg.

* Николаев В. В., „История предков чувашей. XXX в. до н.э.  – XV в.н.э.“, [[Чебоксары]], [[2005]].

* [http://www.kroraina.com/ За прабългаритебългарите]

* [http://www.mni.bg/2016/11/prabulgari-bregalnica.html Веселин Бешевлиев. ПрабългариБългари в Брегалнишко. „Македонски преглед“, год. XIV, 1992, № 1, с. 85  – 95].

[[Категория:ПрабългариБългари| ]]