Кайшакунин: Разлика между версии

'''''Кайшакунин''''' (на японски: 介錯人; ''Kaishakunin'') е втори избран, чийто дълг е да обезглави този, който извършва [[Харакири|сеппуку]], японско ритуално [[самоубийство]], в момента на агония. Ролята, която играе ''кайшакунинът,'' се нарича '''''кайшаку''''' (японски: '''''kaishaku;''''' като „nin“ означава човек).

Целта на ритуала е както да облекчи продължителните мъки до смъртта на извършващия сеппуку, така и спестят на кайшакунина и другите свидетели на церемонията неизбежните ужасяващи смъртни викове. Последният влязъл в ролята на кайшакунин през миналия век е [[Хироясу Кога]], който обезглавява романиста Юкио Мишима и политическия активист Масакацу Морита по време на последователното им сепуку.

Все още запазен в съвременните хореографии "ката"„ката“ (''[[Ката|kata]]'') на бойното изкуство [[яидо]], ритуалът по изпълнението на ''кайшаку'' не варира много между японските школи по фехтовка, но всички те се придържат към следните стъпки, които трябва да бъдат изпълнени от ''кайшакунинът'':

# Първо, ''кайшакунинът'' сяда в изправено положение "сеиза"„сеиза“ (''seiza'') или застава прав от лявата страна на човека, който ще извърши ''сеппуку'', на разумно разстояние, но достатъчно близо, за да бъде достигнат с меча му ''[[катана]]'' в подходящия момент.

# Ако е седнал, ''кайшакунинът'' бавно се изправя, първо на колене, след което стъпва с десния крак, докато вади катаната много бавно и безшумно, и се изправя по същия начин (имайки предвид, че мишената "„''теки"теки“'' (''teki'') не е враг, а по-скоро другар самурай). Ако ''кайшакунинът'' е в изправена позиция, той отново ще изтегли меча си бавно и безшумно. И в двата случая, след като мечът е извън ножницата "сая"„сая“ (''saya''), той ще го вдигне с дясната ръка и ще изчака сеппукуто да започне. Някои класически ко-риу (''[[:en:Ko-ryū|ko-ryū]]'') яидо стилове, като школата [[Мусо Джикиден Ейшин-риу]], въвеждат в тази "изчакваща„изчакваща позиция"позиция“ кайшакунина да прави една крачка назад с десния си крак, държейки с дясната си ръка ''катаната'' зад главата си успоредно на пода, а с лявата ножницата в правилното (''sayabiki'') положение "саябики"„саябики“; други стилове, като [[Мусо Шинден-риу]], въвеждат, че ''катаната'' трябва да се държи вертикално, успоредно на тялото, като меча отново се държи с дясната ръка, а лявата е отпусната от страната на ''кайшакунин'' и краката са събрани. Във всеки от случаите, ''кайшакунинът'' винаги поддържа зрителен контакт със самурая, изпълняващ ''сеппуку'', и го чака да извърши разреза "кири"„кири“ (''kiri'') през корема "хара"„хара“ (''hara'').

# Когато самураят действително изпълни ''сеппуку'' и след като върне камата "„[[танто]]"“''(tantō'') обратно на мястото йѝ, ''кайшакунинът'' пристъпва напред, посичайки хоризонтално с ''катаната'' задната част на врата на умиращия самурай. Точно преди да го направи, ''кайшакунина'' хваща дръжката "цука"„цука“ ''(tsuka)'' с двете си ръце, придавайки точност на острието на катаната и сила на разреза "кирицуке"„кирицуке“ (''kiritsuke''). Крайният разрез трябва да се прецени така, че да пререже само половината от шията на самурая; ''кайшакуто'' се изпълнява с еднократно движение (изваждане на меча и разрез), оставяйки достатъчно кожа, която да поддържа главата на самурая прикрепена към тялото му. Цялото движение на вадене на катаната придружено от посичане се нарича ''[[Харакири|даки-куби (]][[Харакири|daki-kubi]])'' .

След мъртвия самурай падне, ''кайшакунинът'' със същия бавен, безшумен стил, използван при ваденето на ''катана'', разтърсва кръвта от острието , движение, наречено ''"чибури"„чибури“ (chiburi),'' и връща ''катана'' в ножницата, движение наречено "„''ното"ното“ (noto),'' докато коленичи към мъртвото тяло на колегата самурай. Когато това приключи, ''кайшакунинът'' остава да коленичи за известно време, в знак на дълбоко уважение към падналия самурай, извършил ритуалното самоубийство, винаги в състояние на "пълна„пълна осъзнатост"осъзнатост“ или "„''заншин"заншин“'' (''zanshin)'', преди да се изправи и да се поклони, "рей"„рей“ (''rei'') на тялото му.

В някои ритуали на ''сеппуку'' няма пробождане в корема. Изпълнителят просто придвижда тантата или, понякога, дървена пръчка или ветрило, покрай корема си, след което следва обезглавяване от ''кайшакунин'' . В този вариант ''кайшакунинът'' на практика става палач, а ''сепуку'' на практика се превръща в обезглавяване.

Като важна част от японската култура, сеппуку често присъства в литературата и киното. Един от най-известните японски разкази на [[Юкио Мишима]], ''[[Патриотизъм (кратък разказ)|Патриотизъм]],'' подробно описва ритуала, макар в разновидността му да липсва кайшакунин. В киното, традицията е пресъздадена във филма ''[[Харакири (филм)|Харакири]]'' от 1962 г.