Абд ал-Рахман I: Разлика между версии

Роден е близо до [[Дамаск]] като син на принц Му'авия ибн Хишам и неговата наложница Раха, [[Бербери|берберка]] от Нефзауа, <ref>''Granada: A Case Study of Arab Urbanism in Muslim Spain'', James Dickie, '''The Legacy of Muslim Spain''', ed. Salma Khadra Jayyusi and Manuela Marín, (Brill, 1994), 19.</ref> и по този начин внук на Хишам ибн Абд ал Малик, [[Халифат|халиф]] от 724 до 743. <ref>Peter C. Scales, ''The fall of the caliphate of Córdoba: Berbers and Andalusis in conflict'', Bril, 1994, p. 111</ref> <ref>[[Арнълд Тойнби]], ''A study of history'', Oxford University Press, H. Milford, 1934, Volume 8, p. 372</ref> Той е на двадесет години, когато през 748 – 750 г. в Дамаск е извършен преврат от [[Абасидите]] срещу управляващите [[Омаяди]]. Абасидите са безпощадни към всички Омаяди, които намират и Абд ал-Рахман и малка част от неговото семейство са принудени да бягат; с него са брат му Яхия, четиригодишният му син Сулейман и няколко от сестрите му, както и верният му гръцки прислужник Бедр. Семейството бяга от Дамаск към река [[Ефрат]] по път, изпълнен с опасности, с преследвачи по петите им. Абасидските войници приближават Абд ал-Рахман и неговото семейство, укрили се в малко село. Принцът оставя малкия си син със сестрите си и бяга с Яхия. Разказите варират, но с тях вероятно е и Бедр. Според други източници Бедр се е срещнал с Абд ал-Рахман по-късно<ref>Ahmed ibn Muhammad al-Maqqari. ''The History of the Mohammedan Dynasties in Spain'', 96. Al-Maqqari quotes from historian Ibn Hayyan's ''Muktabis'' when detailing Abd al-Rahman's flight from Syria.</ref>. По пътя на юг тримата бегълци се хвърлят в река [[Ефрат]], преследвани по брега от враговете си, които им обещават пощада, ако се предадат. Яхия се връща и е незабавно обезглавен. Абд ал-Рахман и Бедр се спасяват.