Айрън Мейдън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- Въпреки, че + Въпреки че ) |
м overlinking |
||
Ред 77:
Групата прослушала десетки вокали, между които и Дъги Уайт от [[Рейнбоу]] и Джеймс Лабри от [[Дрийм Тиътър]], но те отказали. Най-накрая, през 1994 г. се спрели на Блейз Бейли от [[Wolfsbane]]. Той имал съвсем различен стил в старата си група и феновете го приели със смесени чувства. След три годишно мълчание групата се завръща през 1995 г. с незабравимия „[[The X Factor]]“. Като цяло той бил по-мрачен, по-дълбокосмислен и по-интроспективен от обикновено. Главният текстописец Стив Харис преминавал през тежък период в личен план (развод и смъртта на баща му) и това се отразило в музиката му. Албумът започвал с епичното 11-минутно парче „The Sign of the Cross“, което според мнозина е класика в жанра. Първият концерт за новия албум бил на 28 септември 1995 г. в [[Йерусалим]].
[[Файл:Iron Maiden en Costa Rica.jpg|мини|Ейдриън Смит се завръща в групата през 1999 г.]]
Групата прекарала по-голямата част от 1996 г. в турнета, за да се завърне в студията през 1998 г., за да за пише „[[Virtual XI]]“. Албумът не съдържа запомнящи се песни. Само „The Clansman“ и „[[Futureal]]“ останали на сцена, а достиженията им в класациите било крайно незадоволително.
=== Отново заедно (1999 – 2000) ===
| |||