Ал Пачино: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал вместо запетая в големи числа
м overlinking
Ред 39:
 
[[Файл:Al Pacino - Hummel.jpg|мини|220px|ляво|Ал Пачино през 1971 г.]]
Следва нова награда този път за второстепенна роля за участието му в „''Does a Tiger Wear a Necktie?''“ ([[1969]]). През същата година сдружението на столичните драматични критици го обявява за най-обещаващия млад актьор. След като завладява сцената, Пачино решава да опита и в [[кино]]то. Прави дебюта си през [[1969]] г. във филма „''Me, Natalie''“. Малко след това получава и първата си главна роля (на наркоман) в „''Panic in Needle Park''“ ([[1971]]) на [[Джери Шацбърг]].
 
Режисьорът [[Франсис Форд Копола]] е толкова впечатлен от изпълнението му, че решава да го вземе за ролята на [[Майкъл Корлеоне]] в „[[Кръстникът (филм)|Кръстникът]]“ („''The Godfather''“, [[1972]]). Това е безспорно една от най-големите роли в модерното американско [[кино]], въпреки скептично настроените критици към почти неизвестния дотогава Пачино, при наличието на звезди от ранга на [[Уорън Бийти]] и [[Джак Никълсън]].
Ред 47:
За следващите си проекти Пачино сътрудничи на режисьора [[Сидни Лъмет]] и резултатът е все така впечатляващ – още две номинации за [[Оскар]] за ролите на неподкупно ченге в [[Франк Серпико|„Серпико“]] („''Serpico''“, [[1973]]) и на бисексуален банков крадец в „Кучешки следобед“ („''Dog Day Afternoon''“, [[1975]]). И двата филма са добре приети заради оригиналната трактовка на актуалната тема за престъпността, а Пачино се доказва като актьор с разностранни възможности. Следва ролята му на адвокат в „''И справедливост за всички''“ („''And Justice For All''“, [[1979]]), която му носи четвърта номинация за академична награда [[Оскар]].
 
Във филма на [[Брайън Де Палма]] „Белязания“ („''Scarface''“, [[1983]]) Пачино е скандалният кубински наркобос Тони Монтана, а негови партньори са [[Мишел Пфайфър]] и [[Робърт Лоджия]]. След този филм големият актьор отсъства цели 4 години от екрана. През [[1989]] г. се завръща със страстния трилър „Море от любов“ („''Sea of Love''“) с [[Елън Бъркин]]. По-късно същата година дебютира като режисьор на филма „''Local Stigmatic''“ ([[1989]]). Седем години по-късно втория му опит в режисурата „''Looking for Richard''“ е оценен високо от критиката.
 
[[1990-те|90-те]] години са много продуктивни за Пачино. Той участва в редица големи продукции, изпълнявайки най-разнообразни роли. През [[1990]] г. например печели още една номинация за [[Оскар]] в раздела за второстепенна роля във [[филм]]а на [[Уорън Бийти]] „''Dick Tracy''“ и за трети път е Майкъл Корлеоне в „[[Кръстникът 3]]“.