Разлика между версии на „Фетишизъм към дамски чорапи“

м
Общи промени
м (Bot: Automated text replacement (-един единствен +един-единствен))
м (Общи промени)
Поради неграмотност, липсата на сексуална култура, предразсъдъци, често странични свидетели (семейство, колеги, общественост) правят напълно грешни и прибързани заключения, заклеймявайки ги като хомосексуалисти или „извратени“, „перверзни“ – определения носещи силна негативна конотация. Възможността за такъв развой и прием причинява страх, срам, неспокойство и засилен психологически товар и стрес в тези мъже и те с трудност заговарят на тази тема с партньорката си.
 
Един от факторите, допринасящи за подобно приемане от обществеността е дългата история на чорапите и чорапогащи от фина прозрачна материя – найлон и ликра произвеждани и продавани като „дамско бельо“. Това е затвърдило общественото отъждествяване съсс част от „изключително женското“ облекло.
 
Мъжете, подобно на жените имат силно изградена чувствително към начина по който биват възприети от околните – това се изразява с непрекъснатите им опити да се впишат в очакванията, които обществото налага към определен пол, включително и чрез облеклото. „Мъжествеността“ е характеристика, която жените очакват да видят, а мъжете да демонстрират заради женския и мъжкия пол – мъж приет за по-малко „мъжествен“ губи по два фронта – пред жените и пред „конкуренцията“ – другите мъже. Поради този факт, всеки малък детайл, който може да внесе „съмнения“ за качеството на „мъжественост“ бива разглеждан „под лупа“ и от двата пола. Другите мъже с удоволствие биха подчертали факти които внасят съмнения за „мъжествеността“ или „сексуалната ориентация“ на друг мъж пред женската част – като опит (съзнателен или несъзнателен) да намалят чуждата „конкурентоспособност“ и респективно да засилят собствените си достойнства.
 
Това поставя желанието на мъжете за носене на облекло, което е тясно свързано с женския пол в очите на обществото въвв т.нар. „табу“ зона. Много мъже имат проблем да признаят дори пред себе си че им е приятно да носят или усещат върху тялото си „женствена“ текстилна материя – като коприна или найлон. Проблема е още по-сериозен, когато облеклото е не само е изработено от „женствена материя“, но и в очите на обществото принадлежи само на женския пол. Пример са фините дълги прозрачни чорапи и чорапогащници.
 
Мъже с фетишизъм към дамски чорапи/чорапогащници и изпитващи желание да носят такива, често го правят ежедневно (особено при намерено разбиране от партньорката си или при липсата на постоянна партньорка) или когато обстоятелствата позволяват (живеещи самостоятелно или по време на бизнес пътувания) но тайно от останалите. Те носят чорапогащници и дамски чорапи под панталоните си на обществени места, на работа, в дома си, спят нощно време обути в тях, експериментират с различни комбинации от цветове, материи, видове, модели и кройки и т.н. (пример: носенето на дамски чорапи върху чорапогащник или носенето на мрежест чорапогащник върху фин лъскав, няколко чорапогащника с различни цветове и т.н.). Не са редки случаи на мъже носещи дамски чорапи и чорапогащници ежедневно и целогодишно, в редки случаи дори 24/7/365.
 
Обуването на фин чорапогащник предизвиква силна сексуална стимулация от усещането на материята около крака, начина по който изглежда и допира до други материи. Мастурбирането в дамски чорапи или чорапогащник или правенето на секс с тях води до засилен оргазъм при такива мъже. Честа практика по време на сексуален акт е еякулация въвв чорапогащника, върху него или върху краката, лицето на партньорката покрити с чорапи / чорапогащник. Друга практика е да носят втори чифт чорапогащник върху горната част от тялото си (с отвор за главата, и чорапите като ръкави), върху лицето си, с цел да покрият по-голяма част от тялото си (или това на партньорката) с материята и да усилят по този начин стимулацията на възприятията (Pantyhose encasement).
 
Разнообразието обикновено играе голяма роля при този тип фетиш. Това е и причина мъже-фетишисти да поддържат обширен гардероб от чорапогащници и чорапи и да колекционират снимки и видео-клипове (от Интернет, от списания и т.н.)
Друга, често срещана форма на този фетиш, е когато мъжете предпочитат партньорката им да носи чорапи/чорапогащи при излизане, в къщи и/или да правят секс, когато само тя е облечена с тях. Докосването до женски крака обути в дамски чорапи (с ръка, част от тялото или с члена) винаги играе значителна роля при мъжете с такъв фетиш и те го правят при всяка удобна възможност, когато са с партньорката си (скришом на обществени места).
 
Силно предпочитана и сексуално заредена техника, е партньорката да масажира члена на мъжа съсс ходилата си, докато те са обути с дамски чорапи/чорапогащник, довеждайки го до оргазъм (footjob).
 
Еякулация върху женски крака обути в чорапи/чорапогащник и вида им, покрити със семенна течност е често-прилагана и силно еротична фантазия и практика.
Младежи открили пристрастието си към дамски чорапогащници и дамски чорапи имат особено силна реакция, и желание да ги обуят (и понякога да се самоздоволяват с тях) ако те са носени преди това от конкретна, добре позната и уважавана от тях личност (често роднина – майка, леля, сестра).
 
Дамските чорапи и чорапогащници правят женските крака да изглеждат по-стройни, гладки, скриват дребни незавършености, подчертават релеф и формата на крака и в много ситуации правят жената да изглежда „по-секси“ и като източник на сексуални фантазии. В модерните реклами се използва с изключителен успех, и дори сподпомагат за развиването на този фетиш, широко се рекламира като секси използването. В съзнанието се отпечатват рекламните послания, доказано е съсс експерименти че рекламните спотове се гледат с огромен интерес от деца на възраст от 2 до 10 – 12 годишни. Това е друг възможен инициатор на „найлонов ген“.
 
Хора, в които се наблюдава развит фетиш обикновено остават с него за остатъка от живота си, научавайки се да го интегрират в сексуалния си живот.
Фетишисти, които се радват на разбирането от страна на партньорката си очакват да бъдат насърчавани, имат желание партньорката им да взима активно участие – да им купува или избира чорапогащник и да ги насърчава да носят чорапогащник или самата тя да носи непринудено. По време на сексуален акт, в тяхното съзнание се надяват партньорката им да изпитва същото ниво на възбуда, каквото те изпитват от средствата на техния фетиш. Много често, ако мъжа остане с впечатлението, че партньорката им не ги разбира, гледа с насмешка на тази тяхна особеност или „на сила“ се съгласява с присъствието на обект на фетиш по време на секс, те спират открито да носят и включват дамски чорапи/чорапогащи в сексуалните актове и минават отново към „тайно“ носене и самозадоволяване.
 
Хората съсс фетиш би трябвало да направят опит да се „престрашат“ и да информират партньора си за характера на тяхната сексуалност и за природата на феномена „фетиш“. Аналогия може да бъде направена с това, че някои жени намират мъже в униформа, бизнес облекло, тесни панталони или разкопчана риза, определен одеколон, за по-привлекателни и „мъжествени“ и събуждащи желанието за секс. По същия начин мъже намират жена с красиви крака, къса пола, високи токчета и дамски чорапи за „по-женствена“ и „секси“. Подобни „предпочитания“ са основата за фетиша – самия фетиш е доста „по-остра“ и трудна за контролиране форма на тези предпочитания, граничеща с необходимост за пълноценен сексуален живот и диктуваща сексуалното поведение.
 
Това което трябва да се отбележи е че не се става фетишист съзнателно – предпочитанията (било то сексуални или дори вкусови) се диктуват от подсъзнанието.