Формоза (папа): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-la}} => {{lang|la}}
м Общи промени; козметични промени
Ред 3:
{{Папа|
Име=Формоза|
изображение=[[ImageФайл:111.Formosus.jpg|250px]]|
рождено_име=???|
понтификат_начало= [[6 октомври]] [[891]] г.|
Ред 17:
 
== Преди папството ==
Формоз най-вероятно е римлянин, роден около [[816]] г., тъй като при смъртта му е наречен от Вигарий осемдесетгодишен мъж. Най-ранното сведение за него е от номинацията му от папа [[Николай I (папа)|Николай I]] за Кардинал-Епископ на [[Портус|Порто]] в [[864]]. Вероятно кардиналът успява да впечатли с нещо папата, защото през [[866]] г., когато българският цар [[Борис I]] изпраща до Рим допитване до папата, Николай изпраща кардинал Формоз и епископ Павел Популонски като свои легати в България. Формоз е добре приет в двора на царя, който скоро моли от папата да назначи не друг, а кардинал Формоз за Епископ на България. Въпреки предложението, Николай отказва, тъй като каноните не позволяват епископ да напусне своята епархия за друга, за това Формоз е призован обратно в Рим. Борис подновява молбата си и към папа [[Адриан II]], наследника на Николай, но със същия резултат. През [[869]] г. Адриан изпраща Формоз до Франция, където да подпомогне местните епископи, за да прекратят семейните проблеми между [[Лотар I|император Лотар]] и съпругата му. Смъртта на иператор Лотар при пътуването му до Италия ([[8 август]] [[869]] г.) обезсмисля мисията, Формоз се завръща в Рим. Със смъртта на [[Лудвиг Немски]] новия папа [[Йоан VIII (папа)|Йоан VIII]] изпраща Формоз при наследника на императора, френския крал [[Карл II Плешиви|Карл II Плешиви,]], с покана да се яви в [[Рим|Рим,]], за да бъде коронован подобаващо от папата. Карл пристига скоро в Рим и е коронован около Рождество Христово [[875]] г.
 
[[FileФайл:Steuben - Charles the Bald.jpg|мини|[[Карл II Плешиви]]]]
В антуража на папата има много, които не одобряват коронацията на Карл II, предпочитайки вдовицата на Лудвиг Немски. Опасявайки се от грозящите ги наказания, противниците на папската воля напускат [[Рим]], търсейки друго убежище. Между тях е и кардинал Формоз, който незнайно защо е сполетян от папското неблаговоление. След като именно Формоз призовава Карл Плешиви в Рим, а по-късно и подпомага бягството му до Тур в Западното Франкско Кралство, нищо не подсказва за отрицателно отношение към новия император. Въпреки това не е в съгласие с папските политически възгледи, опасявайки се да не бъде застигнат от съдбата на останалите му политически противници. Още от [[872]] г. Формоз е кандидат за папското място, затова може би Йоан VIII го вижда като вероятен противник. При бягството на Формоз Йоан VIII свиква синод, в който заповядва на бегълците да се завърнат незабавно в Рим. При отказа им да се завърнат биват осъдени на втори синод, проведен на [[30 юни]] [[875]] г. Ако Формоз се завърне в Рим, го очаква отлъчване от Църквата и отнемане на църковните му титли по обвинения в амбициозни стремежи към поста на архиепископ на България. По-късно биват добавени и обвинения в ограбване на римски манастири, изпълнение на служба, въпреки запрещението, заговорничене с определени личности за превземането на папството и т.н.
 
Ред 25:
 
== Папство ==
[[ImageФайл:PopeFormosusBW.jpg|ляво|мини|Портрет на папа Формоза 1588]]
Папа [[Стефан V]][[Василий I Македонец|I]] умира на [[14 септември]] [[891]] г. и започва нов избор за папа, проведен от духовници и миряни. За наследник на Стефан V[[Василий I Македонец|I]] на [[6 октомври]] е избран кардинал Формоз.
 
Ред 32:
 
=== Каролинги ===
Формоз наблюдава упадъка на франкското кралство под властта на [[Каролинги]]те. При спора за френската корона между [[Одо|Одо ПарижкПарижки]]и и [[Шарл III (Франция)|Карл Трети Простоватия]], Формоз, със съдействието на Архиепископа на Реймс, застава на страната на Одо, подканва и германския крал [[Арнулф Каринтийски|Арнулф]] също да го подкрепи.
 
Възникналият спор в германските кралства скоро стига до арбитража на папата. Започва спор между архиепископ Херман Кьолнски и ариепископ Аделгар Хамбургски относно принадлежността на Бременската епископия. Формоз отсъжда в съгласие с Франкфуртския синод от 892 г., че Бремен принадлежи на Хамбургския [[диоцез]].
Ред 42:
 
== Посмъртен процес ==
[[FileФайл:Jean Paul Laurens Le Pape Formose et Etienne VII 1870.jpg|мини|''Процеса срещу папа Формоза''<br>Жан-Пол Лорен [[1870]]]]
В началото на [[897]] г., при управлението на [[Стефан VII]], наследника на [[Бонифаций VI]], Ламберт и Агилтрюда си възвръщат влиянието над [[Рим]], след като се отказват от претенциите си за голяма част от Северна и Централна Италия, като Агилтрюда е готова да получи отмъщение срещу Формоз дори и след смъртта му. Стефан VII приема да започне процес срещу предшественика си. В синода, свикан специално за целта, той поема ролята на съдия. Тялото на Формоз е извадено от гробницата, поставено на трон в църквата Сан Джовани Латерано, като близо до тялото е поставен дякон, който да отговаря вместо покойния по обвиненията, отправени срещу него при [[Йоан VIII (папа)|Йоан VIII]] преди близо двадесет години. Взетото решение е, че покойният бил недостоен за папския пост, който не би могъл да получи, заради „съмнителните“ си отношения с Източната църква. Всички негови решения и заповеди са анулирани, трите пръста, използвани за даване на благословия, са отрязани от дясната му ръка, папските одежди са смъкнати от тялото му, което е заровено в гробището за чужденци в Рим, откъдето е изровено само няколко дена по-късно и захвърлено в река [[Тибър]]. Тялото е погребано отново и за последно с пълни почести в [[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]], от [[Йоан IX]] който снема всички обвинения срещу Формоз, връщайки в сила решенията му.