Италиански ренесансов портрет: Разлика между версии

====== Автопортрети ======

Наред с появата на „скритите“ портрети на донаторите възникват и автопортрети на художниците (обикновено в самия край на композицията, сякаш е посредник, канещ зрителя да обърне внимание на ставащото във фреската). В много, особено ранни автопортрети, известни ни от Вазари, но често те се познават по местоположението в края (зад пределите на активното действие), но обичайно по напрегнатия директен поглед и огледално обърнатото очертание на лицето, което усилва асиметричността. Така инидивидуализиран автопортретът на Мазачо в „Възкресение на сина на Теофил“ и автопортрети [[Ботичели]], [[Пинтурикио]], [[Перуджино]] и [[Козимо Росели]] (в Сикстинската капела), [[Филипино Липи]] (капела Бранкачи), Козимо Роселини (Сант Амброджо, Флоренция), [[Мелоцо да Форли]] или [[Марко Палмедзано]] („Влизане в Йерусалим“, Лорето). Художниците, потвърждавайки своето авторство, помещават себе си в олтарни картини: Мантеня („Пренасяне в храма“, 1545, Берлин), Гирландайо („Поклонение на влъхвите“, 1488), Перуджино („Поклонение на влъхвите“, ок. 1476). Понякога автопортретите са маскирани под свещени персонажи: [[Тадео ди Бартоло]] в образ на апостол Тадей. Андера дел Кастаньо, възможно, изписва себе си в образа на евангелист Лука (капела Сан Таразио, Венеция, 1442). Мантеня изписва себе си героизирано, във вид на гигантска скулптурна глава в свода на лицевата страна на арката на капела Оветари (Падуа).

<gallery>

Файл:Sandro_Botticelli,The_Punishment_of_Korah_(detail_7).JPG|Сандро Ботичели <br>(„Възмущение против законите на Моисей“)