Английска революция: Разлика между версии

След убийството на [[Джордж Вилиърс|Бъкингамския херцог]], главен кралски съветник става [[Уилям Лод]] ({{lang|en|William Laud}}), [[архиепископ на Кентърбъри]]. Лод счита, че кралят управлява „по божия милост“, а тези, които не вярват в божественността на краля, Лод нарича лоши [[християни]]. Той агресивно атакува [[Презвитерианство|презвитерианите]] и иска да наложи навсякъде [[Англиканство|англиканствотоангликанство]]то. [[Църква на Англия|Църквата]] поддържа архиепископа, за разлика от [[пуритани]]те, които не са съгласни с политиката на Уилям Лод. Ожесточените църковни борби водят до свалянето на Лод от поста, обвинение в предателство през 1645 и екзекуцията му.

В Лондон около парламента се групират пуританите и всички противници на краля, които Хенриета-Мария иронично нарича „[[кръглоглави]]“, тъй като косите им са високо подстригани и къси, за разлика от тогавашната мода на дълги коси сред [[Аристократи|аристократитеаристократи]]те. Това са наемници и землячески отряди, които се бият храбро, но само когато военните действия са на територията на техните графства. Те са зле въоръжени и подготвени главно за отбрана. Опитите за преговори с краля се провалят, след като той отклонява изпратения му от парламента документ с 19 предложения. Двете страни усърдно се подготвят за война, като парламентът има влияние в по-развитите икономически графства в Източна и Южна Англия, докато кралят се укрепва на север.

Армията на краля е съставена от представители на висшите съсловия, добре обучени на [[езда]] от деца. Това е голямо предимство за краля, под чието командване се събира силна [[кавалерия]]. Освен аристократи, сред роялистите има и англикани и католици. За главнокомандващ е назначен племенникът на краля принц Рупърт, който макар и само на 23 години, има опит в сражения на страната на [[холандци]]те. Рупърт обучава [[кавалерия]]такавалерията на [[тактика]]та, която самият той е усвоил в [[Швеция]]. Тя се състои от сблъсък с врага в пълен [[галоп]], като конете се движат плътно един до друг до самата среща с врага.