Уикипедия

Кирил II Йерусалимски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 8:
 
== Биография ==
Роден е презв 1790 или 1792 г.или 1795 година на остров [[Самос]] със светското име '''Константинос Критикос''' (''Κωνσταντίνος Κρητικός''). През 1816 ггодина се замонашва в манастира „Въздвежение на Светия кръст“ на Самос. КонстантиносВ същата година е ръкоположен за дякон, следот товамитрополит за[[Кирил презвитерАграфиотис|Кирил Самоски]]. ПрезВ 18351818 г.година ставаепископ Севастийски[[Амвросий архиепископ,Стагийски]] аго връкополага 1838за гпрезвитер.<ref –name="Μάρκου Лидийски архиепископ.Μάρκου"/>
 
През 1820 г. заминава за Цариград и след среща с патриарх [[Поликарп Йерусалимски]] същата година заминава за Йерусалим и се присъединява към Божигробското братство. На 10 ноември 1830 година е ръкоположен за [[Севастийска епархия|севастийски архиепископ]]. На 17 октомври 1836 година е избран за [[Лиденска епархия|лиденски архиепископ]]. На 16 март 1845 година е избран за йерусалимски патриарх.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
През 1845 г. е избран за [[патриарх]] на [[Йерусалим]]. Поддържа много добри отношения с руската мисия в [[Светите Места]].▼
 
През 1853 година патриарх Кирил II основава Богословското училище на Светия кръст в Йерусалим.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
Патриарх Кирил ІІ Йерусалимски има благосклонно отношение към българите. Той подкрепя архимандрит [[Павел Божигробски]] и го назначава за главен представител на йерусалимските [[таксидиот]]и в [[Солун]] през 1850–1866 г. Първото си становище по българския черковен въпрос дава в отговора си от 24 януари 1869 г. до Цариградския патриарх [[Григорий VI Константинополски]] по повод на посланието му от 16 декември 1868 г. за свикване на вселенски събор. Заедно с патриарсите на [[Александрия]] и [[Антиохия]] пристига на свикания през септември 1872 г. от Вселенския патриарх [[Антим VI Константинополски]] събор, но прави всичко възможно да не се стигне до подготвяното решение, с което Българската екзархия е обявена на 18 (30) септември за [[схизма]]тична и привържениците ѝ отлъчени. На 14 септември патриарх Кирил заминава за Йерусалим под предлог да посрещне руския велик княз [[Николай Николаевич]], който скоро щял до пристигне по светите места. Кирил ІІ не оставя свой заместник в събора и така Йерусалимската патриаршия не подписва акта за схизмата. След заминаването на великия княз Николай Николаевич, на 7 ноември 1872 г. архиереите на Йерусалимската църква, с изключение на Назаретския митрополит, свалят патриарх Кирил II, като го обявяват за привърженик на схизматиците. [[Валия]]та на Йерусалим Назиф паша на 18 декември го известява, че [[Високата порта]] е одобрила неговото низвергване и му нарежда незабавно да тръгне за пристанището [[Яфа]], а оттам с правителствен кораб за [[Цариград]].▼
 
▲През 1845 г. е избран за [[патриарх]] на [[Йерусалим]]. Поддържа много добри отношения с руската мисия в [[Светите Места]].
Патриарх Кирил II обаче продължава да е популярен сред паството си, особено сред православните араби. След две години, главно поради исканията на православното арабско население и духовенството на 26 февруари 1875 г. Св. Синод на Йерусалимската патриаршия сваля новия патриарх [[Прокопий ІІ Йерусалимски|Прокопий ІІ]], въпреки протестите на [[Константинополската патриаршия]]. Арабските първенци от Йерусалим молят бившия патриарх Кирил да се кандидатира отново за овакантения престол, но с пастирско послание, публикувано във вестниците, той отклонява тази покана под предлог на старост. Почива през 1877 г.▼
 
▲Патриарх Кирил ІІ Йерусалимски има благосклонно отношение към българите. Той подкрепя архимандрит [[Павел Божигробски]] и го назначава за главен представител на йерусалимските [[таксидиот]]и в [[Солун]] през 1850–1866 г. Първото си становище по българския черковенцърковен въпрос дава в отговора си от 24 януари 1869 г.година до Цариградския патриарх [[Григорий VI Константинополски]] по повод на посланието му от 16 декември 1868 г.година за свикване на вселенски събор. Заедно с патриарсите на [[Александрия]] и [[Антиохия]] пристига на свикания през септември 1872 г.година от Вселенския патриарх [[Антим VI Константинополски]] събор, но прави всичко възможно да не се стигне до подготвяното решение, с което Българската екзархия е обявена на 18 (30) септември за [[схизма]]тична и привържениците ѝ отлъчени. На 14 септември патриарх Кирил заминава за Йерусалим под предлог да посрещне руския велик княз [[Николай Николаевич]], който скоро щял до пристигне по светите места. Кирил ІІ не оставя свой заместник в събора и така Йерусалимската патриаршия не подписва акта за схизмата. След заминаването на великия княз Николай Николаевич, на 7 ноември 1872 г. архиереите на Йерусалимската църква, с изключение на Назаретския митрополит, свалят патриарх Кирил II, като го обявяват за привърженик на схизматиците. [[Валия]]та на Йерусалим Назиф паша на 18 декември го известява, че [[Високата порта]] е одобрила неговото низвергване и му нарежда незабавно да тръгне за пристанището [[Яфа]], а оттам с правителствен кораб за [[Цариград]].
 
На 7 ноември 1872 г. архиереите на Йерусалимската църква, с изключение на назаретския митрополит, свалят патриарх Кирил II, като го обявяват за привърженик на схизматиците. [[Валия]]та на Йерусалим Назиф паша на 18 декември го известява, че [[Високата порта]] е одобрила неговото низвергване и му нарежда незабавно да тръгне за пристанището [[Яфа]], а оттам с правителствен кораб за [[Цариград]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
 
▲Патриарх Кирил II обаче продължава да е популярен сред паството си, особено сред православните араби. След две години, главно поради исканията на православното арабско население и духовенството на 26 февруари 1875 г. Св. Синод на Йерусалимската патриаршия сваля новия патриарх [[Прокопий ІІ Йерусалимски|Прокопий ІІ]], въпреки протестите на [[Константинополската патриаршия]]. Арабските първенци от Йерусалим молят бившия патриарх Кирил да се кандидатира отново за овакантения престол, но с пастирско послание, публикувано във вестниците, той отклонява тази покана под предлог на старост. Почива през 1877 г.
 
В 1875 година схизмата над него е вдигната. Живее в Цариград, където умира на 18 август 1877 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
 
== Външни препратки ==
Line 25 ⟶ 33:
 
{{пост начало}}
{{пост|[[Севастийска епархия|севастийски архиепископ]]<br>|10 ноември 1830|17 октомври 1836|?|?}}
{{пост|[[Йерусалимски православен патриарх|йерусалимски патриарх]]<br>|1845|18 декември 1872|[[Атанасий V Йерусалимски|Атанасий V]]|[[Прокопий ІІ Йерусалимски|Прокопий ІІ]]}}▼
{{пост|[[Лиденска епархия|лиденски архиепископ]]<br/>|17 октомври 1836||?|?}}
▲{{пост|[[Йерусалимски православен патриарх|йерусалимски патриарх]]<br>|16 март 1845|18 декември 1872|[[Атанасий V Йерусалимски|Атанасий V]]|[[Прокопий ІІ Йерусалимски|Прокопий ІІ]]}}
{{пост край}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кирил_II_Йерусалимски“.