Хипохондрия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-el}} => {{lang|el}}
м Общи промени; козметични промени
Ред 7:
| МКБ9 = 300.7
| МКБО =
}}
 
'''Хипохондрията''' или '''психосоматично разстройство''' (понякога накратко в медицинския жаргон ''психосоматика''), се характеризира с необоснована загриженост и дори маниакален [[страх]] за собственото [[здраве]] и нереалистичното убеждение, че физическите белези и симптоми сочат сериозно соматично заболяване, въпреки рационалните уверения, че не съществува подобна болест, най-вече притеснения за наличието на сериозно [[заболяване]]. Често се наблюдава дори когато [[лекар]] е прегледал страдащия от хипохондрия и го е уверил, че опасенията му са неоснователни или неадекватно пресилени.
 
Терминът е съставен от наименованието {{lang|el|hypochondria, hypo - под и chondros - гръдна кост}}, с което се обозначава нервно заболяване, в резултат на което човек е мрачен, постоянно мислещ за здравето си, за своите болести и произтичащите от това лични нещастия.
 
== Проявления ==
Хипохондрията се проявява по различни начини. Някои хора имат натрапчиви мисли и физически усещания, които ги карат често да се съветват със семейството си, с приятели и с медицински лица. Други толкова се страхуват от всякакъв намек за наличие на болест, което води до това да избягват да търсят лекарска помощ дори за малки проблеми, а понякога се стига дотам да оставят сериозно заболяване да се развие, без да бъде диагностицирано. Също така има хора, които живеят в отчаяние и депресия, убедени че имат застрашаващо живота заболяване и никой лекар не би могъл да им помогне, приемайки болестта като наказание за постъпки в миналото. <ref name="Fallon, Brian"> Fallon BA, Qureshi, AI, Laje G, Klein B: Hypochondriasis and its relationship to obsessive-compulsive disorder. ''Psychiatr Clin North Am'' 2000; 23:605-616. </ref> Често хипохондрията е съпътствана от други психически разстройства.
 
Вниманието на пациентите е изцяло фиксирано върху функциите на собственото тяло. Най-честите оплаквания са главоболие, болки в гърба и кръста, отпадналост, сърцебиене, затруднено дишане и др. У такива лица грижата за здравето доминира за сметка на междуличностните отношения и активността. Емоционално индивидите са ангажирани от соматичните процеси. Постоянно се търси лекарска консултация. Дори специалистите да твърдят, че липсва каквото и да е заболяване, страхът и вярването, че съществува такова продължават. Обикновено тези личности използват соматичните симптоми като средство за разрешаване на конфликтни ситуации, способ за избягване на отговорност. В състояние на декомпенсация най-често търсят съчувствието и загрижеността на околните, изпитват потребност от внимание и поддръжка. Тяхното поведение всъщност е своеобразно любуване на собствените страдания. Оплакванията се драматизират. Демонстрират соматични симптоми наблюдавани и копирани от други хора или от по-ранни заболявания, без да ги има реално. Те приемат радушно ролята на боледуващ, избягвайки по този начин проблемите или някакъв връхлитащ стрес.
 
== Предшестващи фактори ==