Разлика между версии на „Пирне“

4873 bytes added ,  преди 3 месеца
редакция без резюме
 
== География ==
Село Пирне се намира на около 5 km югозападно от общинския център град [[Айтос]]. Разположено е в [[Айтоска котловина|Айтоската котловина]]. В източната му част се събират в общо русло трите малки местни притока, течащи през северната, централната и южната части на селото. На северния приток има микроязовир край селото („Таушан кайряк“) и втори по-малък на около 2,5 km северозападно.<ref>[https://www.bsbd.org/registri/BSBD.reservoirs.xls Басейнова дирекция за Черноморски район; Регистри, Списъци: ''Списък на язовирите в Черноморския басейнов район (актуален към 24.01.2020 г.)'', XLS файл, Пирне]</ref><ref>[https://kais.cadastre.bg/bg/Map Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта (към март 2020 г.); Пирне: поземлен имот 56438.153.3, стар номер 000124 и поземлен имот 56438.48.37, стар номер 000295]</ref>
 
Климатът е преходноконтинентален с черноморско климатично влияние. В землището преобладават лесивирани<ref>ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на [[Организация по прехрана и земеделие|ФАО]], включващ почвени подтипове от [[Сиви горски почви|сивите горски]] и [[Канелени горски почви|канелените горски почви]] от досегашната класификация на почвите. [http://www.geoznanie.com/2013/02/blog-post_1.html География, Географски речник Л, ''Лесивирани почви'']</ref> и наносни почви.<ref name=ГЕБ>[[Голяма енциклопедия „България“]], том 9, стр. 3424, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, [[2012]] г.</ref>
 
Общински път от Пирне ''на север'' пресича минаващия през Айтос първокласен [[Републикански път I-6|Подбалкански път]] и продължава към [[Поляново (област Бургас)|Поляново]] и [[Карагеоргиево]], а ''на изток'' прави връзка с водещия на североизток до Айтос, а на югозапад – към село [[Караново (Област Бургас)|Караново]] третокласен [[републикански път III-539]]. [[Надморска височина|Надморската височина]] в центъра на селото при читалището е около 117 m, в северния край – до около 120 m, в източния – около 100 m, в южния – до около 130 m и в западния край – до около 140 m.
 
Населението на село Пирне<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=3628&ezik=bul Справка за населението на с. Пирне, общ. Айтос, обл. Бургас]</ref> наброява 761 души към [[1934]] г., в периода до [[1992]] г. (664 души) търпи поради миграция резки промени в числеността с максимум към [[1965]] г. – 1205 души, а към [[2018]] г. наброява (по текущата демографска статистика за населението) 703 души.
 
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 622 лица, за 480 лица е посочена принадлежност към „българска“ ''етническа група'', за 13 – към „[[Турци в България|турска]]“, за 104 – към [[цигани|ромска]] и за останалите не е даден отговор.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., Пирне, община Айтос]</ref>
 
== История ==
[[Файл:Burgas Archeological Museum - Thracian Horseman tablet - Pirne.jpg|мини|ляводясно|Плочка с тракийския конник, открита край Пирне. Експонат на Бургаския археологически музей]]
След края на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война 1877 – 1878 г.]], по [[Берлински договор|Берлинския договор]] село Пирне остава на територията на [[Източна Румелия]]. От [[1885]] г. – след [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението]], то се намира в България.<ref>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров|П. Коледаров]] – Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] [[1878]] – [[1987]]; „[[Наука и изкуство]]“, София, [[1989]] г., стр. 213.</ref>
 
== Обществени институции ==
== Природни и културни забележителности ==
[[Файл:Burgas Archeological Museum - Thracian Horseman tablet - Pirne.jpg|мини|ляво|Плочка с тракийския конник, открита край Пирне. Експонат на Бургаския археологически музей]]
 
== Личности ==
* проф. [[Иван Маразов]] – Проф. Иван Маразов, един от водещите български културолози и траколози и Министър на културата на Република България през 1996 – 1997 г., е роден на 3 април 1942 г. в село Пирне, Айтоско. През 1967 г. завършва „История и теория на изкуството“ в Института „Репин“ в Санкт Петербург. Същата година е назначен на работа в Института по изкуствознание към БАН в София, където работи до 1999 г. (през 1988 – 1992 е директор на Института). От 1969 до 1989 г. е заместник-главен и главен редактор на сп. „Изкуство“.
2105

редакции