Боб Марли: Разлика между версии

Под наставничеството на Хигс, талантът на Боб разцъфтява и през [[1962]] г. [[Дерик Морган]] го представя на [[Лесли Конг]], ямайски продуцент от китайски произход. Конг е собственик на салона „Бевърлис Айс Крийм“, а като продуцент на Морган се радва на огромен успех. Марли записва четири парчета на Конг, две от които са издадени като сингли. Първото „Judge Not“ е издадено в [[Англия]] под името „Do U Still Love Me“ през [[1963]] г., второто е „One Cup Of Coffee“. Четвъртото парче „Terror“ никога не е издадено и се смята за загубено някъде в архивите. Никой от синглите не успява да пробие в Ямайка, но това не отслабва желанието на Боб да изгради кариера в музиката. Марли се завръща при Хигс, където скоро се събира с трима нови музиканти – Ливингстън и Тош. Джуниър Брейтуеит е едва на четиринадесет, с млад, но вече силен глас, подобен на този на една от най-големите американски звезди [[Франки Лаймън]]. Малко се знае за двете бек-вокалистки, с които Хигс ги събира – Бевърли Келсо и Чери Грийн. Всъщност много години се смята, че името на Грийн е Чери Смит. Боб продължава да се занимава и със соло кариерата си, и за първи път вкусва от успеха в конкурса за млади таланти на „Уард Тиътър“, пеейки последната си композиция „Simmer Down“. Марли също участва в два прощални концерта в чест на имигриращия [[Дерик Морган]], където се представя с „One Cup Of Coffee“ и собствената си дебютна песен „Judge Not“.

Боб решава да се обърне към Крис Блекуел, собственик на Айлънд Рекърдс, който се съгласява да ги подпомогне за издаването на албум на Wailers като също желае и да изкупи договора на Марли с Дани Симс. Уейлърс се завръщат в Ямайка, записват първия свой поръчан албум в студията на Хари Джей и Ранди, след това Боб се отлита за Англия, където да направи мастеринга на парчетата. Работата е свършена от китариста Уейн Перкинс и Джон „Дъ Рабит“ Бъндрик, които придават завършения комерсиален облик на песните. Айлънд издава предварителния сингъл, ''„Baby Baby We've Got A Date“'', от техния филиал Блу Маунтин, през [[1973]] г., последван от дългосвирещия албум '''„Catch A Fire“''' през април. Албумът е опакован в кожена калъфка за плоча като на запалките Зипо и има вид на плоча от камък; за пръв път реге албум получава такова отношение. '''„Catch A Fire“''' получава топли отзиви от пресата и Wailers работят под напрежението на изпъната струна като правят всичко възможно и провеждат много срещи с цел популяризирането му във [[Великобритания]]. Групата не почива на лаврите си и през ноември [[1973]] издава още един албум '''„Burnin'“''', който се оказва и последен с Питър и Бъни. По време на американската част от турнето, нещастен от живота по пътищата, Бъни отказва да се присъедини към групата и предпочита да остане в Ямайка. Неговото място е заето от Джо Хигс.