Велики Преслав: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
печенезите |
източник |
||
Ред 47:
=== Османско владичество ===
Преслав, под името '''''Ески Истанболлук''''', е упоменат в произведението на турския хронист [[Мехмед Нешри]] ''Книга за описанието на света'' като една от крепостите на българския цар [[Иван Шишман]]. Градът е регистриран в османски тахрир от 1516 г., в регистър за [[джелепкешани]] в [[Кааза|каза]] [[Шумен]] от 1573 г., в доклад от 1595 г. на [[дубровник|дубровнишкия]] търговец [[Павел Джорджич]], а също така в списък на [[джизие|джизие ханетата]] от 1620/1621 г. За по-късен [[Дервентджии|дервенджийски статут]] на селището сочат данъчните облекчения в два документа от 1622 и 1624 г., а в своя доклад от 1640 г. [[католицизъм|католическият]] [[епископ]] [[Петър Богдан]] нарича града ''Приславан'' и сочи, че в него живеят около 6000 души. Към 1665 г. християнското население на града чувствително намалява – броят на регистрираните домакинства е само 53.
В епархийски списък (нотиция) от втората половина на ХV в. Търново е посочен като митрополитски център с три епископии (Червен, Ловеч и Преслав) – бивши митрополитски катедри от ХІІІ–ХІV в. [[Варненска и Великопреславска епархия|Преславската епархия]] става самостоятелна от [[Вселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]] през [[1871]]. Година по-късно 20 август 1872 г. архимандрит Симеон е ръкоположен за митрополит на Преславската епархия.<ref>[https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf Хитко Вачев, ЕПИСКОПСКИ РЕЗИДЕНЦИИ И КАТЕДРАЛНИ ХРАМОВЕ В ПРЕСЛАВСКА ЕПИСКОПИЯ ПРЕЗ ХV–ХІХ ВЕК. НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ГРАДЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (По археологически данни), стр.527]</ref>
=== След [[Освобождение]]то ===
| |||