Белокопитово: Разлика между версии

Счита се, че в северозападна посока от днешното селище в местността, известна като „Тодор бунар“, е съществувало поселение на траки, римляни и византийци. Липсват археологически или други научни изследвания на античния и средновековния период в района. По време на последните години на [[Османската империя]] – от 1865 – 70 до 1880 година селото е черкезко, намира се в местността „Бобищата“ и носи името '''Кауклии'''. Съществуват две предположения за произхода на това название – от черкезкото племе ''кауци'' или от османската дума ''каук'', означаваща „чалма“. През втората половина на 19 век, то се е състои от около 20 черкезки семейства и от две семейства на българи – тези на Иванчо Графа и дядо Тодор. В черкезко време селището. Иванчо Графа разработва хан на пътя Шумен-Русчук, наричан ''Кауклъ аанъ''. Устната традиция разказва за ханджията Иванчо, който съхранявал и пренасял парите на местни търговци. Според легендата, другият българин в селото дядо Тодор дори бил войвода на хайдушка дружина и направил чешма с каменни корита, наречена ''Тодор бунар''. Съгласно клаузите на [[Берлинския договор]] от 1878 г. черкезите се изселват от Българско. След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война през 1877 – 1878 г.]] и едва месеци след Берлинския конгрес в крепостта Шумен влиза генерал [[Сергей Димитриевич Белокопитов|Сергий Белокопитов]]. Той минава през село Кауклии на 5/17 юли 1878 г. на път за Шумен и в тази връзка селището днес носи неговото име.