Кърджалийство: Разлика между версии

 

В обособен раздел „България“ на своите „Записки за войната на Русия с Портата“ княз [[Михаил Воронцов (офицер)|Михаил Воронцов]] (1782 – 1856), участник в щаба на руската Молдавска армия по време на [[Руско-турска война (1806-1812)|Руско-турската война (1806 – 1812)]], дава най-ранната известна дефиниция на кърджалийството в българските земи<ref name=stoyanov1999/>: {{цитат|''Населението ѝ от [[Измаил]] до [[Видин]] се състои отчасти от кърджалии, съставляващи нещо от рода на милиция, водеща началото си от разбойническите шайки, организирани в различни времена от бегълци, произлизащи от турската армия. Безкрайните междуособия са направили тази милиция войнствена. Тя отлично се е школовала във военното изкуство и подчинена на опитни началници, използва тези си качества за осъществяване на своите грабежи с голям успех. Много от тези началници са свалени по един повече или по-малко трагичен начин. Най-известни от тях в последно време са били: Пазвантоглу, Мустафа Байрактар, а също Пехливан, взет в плен, Кушак-Сале, изгонен от сърбите в Белград, Топал Хафис, воювал срещу сърбите, и накрая Бошняк Ага, изгонил Ахмед Ефенди от Русчук, на когото наклонността към грабеж била съизмерна с нравствеността на подчинената му милиция. Набезите на кърджалиите, изключвайки близките до Балкана провинции, се разпростират и над [[Влахия]], откъдето вземат значителни контрибуции. Владетелите на това княжество, в зависимост от обстоятелствата, често са желаели или са се страхували от техните набези; твърде често под предлог, че удовлетворявали исканията на кърджалиите, те удовлетворявали своето собствено користолюбие, използвайки за това благовидни причини.''|}} Териториите, в които върлуват кърджалии, не осигуряват никакъв доход на Портата, а опортюнисти като босненеца [[Осман Пазвантоглу]] и неговият приемник Молла паша се обявяват за независими владетели. [[Мустафа Байрактар]] тръгва от Русчук и с политика на силата достига до [[везир]]ски сан. Портата или Великите везири често покровителстват някои от началниците на кърджалиите с цел да ги противопоставят на еничарите, тъй като се опасяват много повече от своеволията на последните в [[Истанбул]], отколкото от тези на кърджалиите по границите. Тези обстоятелства водят до чести измени на отделни водачи. По такъв начин [[Руското царство]] привлича на своя страна след смъртта на Мустафа Байрактар ветерани като Ахмед ефенди, Милар бей, Ремиз паша и други.<ref name=stoyanov1999/> В крайна сметка самите кърджалии пожелават да играят политическа роля. През 1796 г. те издават манифест, с който обявяват, че са верни поданици на [[падишах]]а и че работят само за неговата слава, която министрите му, не­говите врагове, престъпно затъмняват, защото с новите си данъци отблъскват от него сърцата на правоверните. Заедно с това кърджалиите заповядват на жителите навсякъде да плащат само старите данъци, иначе ще ги накажат с пожари и със смърт. Против отцепника Пазвантоглу в 1796 г. потегля румелийският бейлербей Мустафа паша с 40 000 души и го обсажда във Видин, но е отблъснат и опозорен. Пазвантоглу, зарадван от първото унижение на Портата, събира 80 000 души и разширява властта си. През 1797 г. Пазвантовите полкове заедно с кърджалии безуспешно обсаждат [[Враца]], но превземат след страшно кръвопролитие [[Никопол]], [[Свищов]], Русе, София, [[Ниш]], [[Кладово]], застрашават [[Белград]] и [[Влашко]]. [[Софроний Врачански|Софроний]] пише: {{цитат|''Епархията ся разсипа, села не останаха, изгориха кърджалиите и пазванските хайдути, а человеци ся разбѣгаха по Влашко и по други страни.''|}}

 

== Отмиране на кърджалийството ==