Разлика между версии на „Ирина Палеологина (съпруга на Михаил Асен)“

редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез приложение за iOS Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез приложение за iOS Редакция чрез мобилно приложение
 
== Гробницата в Месемврия ==
В своя „Албум от пътешествията в Турция, извършени по заповед на Негово Величество император Николай I през 1829-1830 г.“ шонтландският библиотекар Чарлз Седжер разказва, че в „старата катедрала“ на Месембрия е видял гробницата на царицата. „Там се вижда доста добре запазеният гроб на принцесата Мария КантакузинКантакузина, дъщеря на императора Йоан Андроник Палеолог Младши, която се е оженила в 1335 г. в [[Адрианопол|Адрианопол]] за княз "Асаниус Михаил", син на българския цар [[Иван Александър]]“. Рисунка на гробницата за неговия албум прави френският баталист и гравьор Август Дезарно, който го придружава при това му пътуване из някогашната Османска империя. Гравюрата е нарисувана през 1829 г. след превземането на града, макар и за кратко, от руските войски на 11 юли същата година.
Няколко години по-късно през това място минава и френският византолог и египтолог Бруне де Пресле, заедно с Александър Бланчет (Brunet de Presle and Alexandre Blanchet), които през 1856 г. издават в Париж своя труд „Гърция от римското завоение до наши дни“ (Grece depuis la conquete romaine jusqu'a nos jours). В него също има приложена рисунка на въпросната [[Гробница|гробница]], направена от френския гравьоор, илюстратор, литограф и издател Августин Франсоа Леметре (Augustin François Lemaitre). По думите на Седжер, след смъртта на съпруга си принцесата се оттеглила в манастир при [[Месембрия]] (дн. [[Несебър]]), където се замонашила под името Матаиса и умряла през 1390 г. Тя е била погребана в Старата катедрала, където шотландецът вижда гроба й вляво при влизането в развалините. Надгробният мрамор е бил изваден от гроба от сегашния архиепископ от страх турците да не го вземат за строежи“ – допълва разказа си Седжер. При всички случаи е сигурно, че надгробната плоча на принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, погребана след смъртта си в църквата "Св. София" (Старата митрополия), дълги години е пазена в пода на несебърската църква „[[Възнесение Господне (Несебър)|Св. Възнесение Христово" („Св. Спас")]], което потвърждава думите на Седжер, че тя е била извадена от гробницата и прибрана, за да не бъде поругана от османлиите. Днес мраморното надгробие се намира в [[Археологически музей, Несебър|Археологическия музей на Несебър]]. Надписът върху него гласи: „''Упокои се рабиня божия ''Матаиса Кантакузина Палеологина'' в година 1441, месец ноември, индикт V"''. Гробът е разположен противоположно на олтара и е обърнат на юг – т.е [[Константинопол]]. В него е открита фиала – императорска купа, но освен това украсата на аркадата над гроба е оформена с клиновидни дялани камъни. Върху тях са поставени седем монограма – три от тях са на [[Палеолози|Палеолозите]], два на [[Кантакузини]] и един на император [[Мануил I Комнин|Мануил І Комнин]]. Смята се, че когато през 1440 г. [[Димитър Палеолог]] е станал управител на Месембрия, верен на традицията той е поръчал надгробната плоча на принцеса Мария Кантакузина Палеологина, запазена и до наши дни.
 
 
В един документ от септември 1365 г., намерен в архива на светогорския манастир „Лавра“, се споменава за някоя си ''покойна деспина Ирина'', която притежавала имоти около Сяр. [[Христо Матанов]] допуска въпросната деспина Ирина да е била именно вдовицата на Михаил-Асен. Въз основа на тази идентификация, която според Матанов да е твърде вероятна, макар и не солидно подкрепена от достатъчен изворов материал, се прави предположение, че след 1356 г. Ирина Палеологина се е установила в двора на царица [[Елена Българска|Елена]] в Сяр.<ref>{{cite book|last=Матанов|first=Христо|title =Югозападните български земи през XIV век |url=http://macedonia.kroraina.com/hm2/hm_6_1.html|place= София | year = 1986 | publisher = Наука и изкуство | page = 183}}</ref>
 
 
 
== Семейство ==
Анонимен потребител