Булпъп: Разлика между версии

[[Файл:IWI-Tavor-TAR-21w1.jpg|мини|[[TAR-21]] (ТаворTavor).]]

[[Файл:Rifle Type 95.jpg|мини|Китайски автомат Тип 95.]]

Този дизайн за пръв път е използван при пушки с ръчно действие на затвора през 1901 г. По-късно, през 1918 г. е приложен във френски полуавтоматични пушки, а през 1936 годинаг. е [[патент]]ован „булпъп“ пистолет на французинътфранцузина Анри Делакър.<ref name=dugelby>{{cite book | last = Dugelby | first = Thomas B. | year = 1980 | title = EM-2: Concept and Design | publisher = Collector Grade Publications | location = Toronto | isbn=978-0-88935-002-1 |pages=258 – 260 }}</ref>

„Булпъп“ конфигурацията си има и недостатъци. Сменянето на пълнителя е по-неудобно, отколкото при оръжията с класически стил. Теглото на оръжието не е така добре балансирано и често най-голямата тежест е точно над спусъка, по-труден ръкопашен бой с [[щик]]ове, [[мерник]]ът е по-нависоко и прави главата на стрелецътстрелеца по-открита, а близостта на дулото до лицето прави воденето на стрелба неудобно.

Все пак „булпъп“ дизайнът има и много повече предимства, които в повечето случаи са „предимствата„предимства на недостатъците“. Местоположението на пълнителя дава на стрелеца възможността за по-лесно презареждане, пътувайки в превозно средство. Също така високият мерник прави стрелбата по-точна и по-удобна, по-лесно се оборва и „скачането“ на дулото при стрелба. Освен това, взривът от дулото при стрелба е много по-малък, отколкото при стандартните оръжия, тъй като гнездото, където [[барут]]ът се взривява, е много по-далеч от дулото. Малката дължина на повечето „булпъп“ оръжия ги правят идеални за битка в градски условия, тъй като войниците често изпитват затруднения да се справят с дължината на пушки като М16 в тесни помещения.

Днес много държави като [[Великобритания]], [[Австрия]], [[Франция]] и [[Израел]] използват модерни пушки с „булпъп“ конфигурация. Оръжия като [[FAMAS]], [[SA-80]], [[Steyr AUG]], [[TAR-21]] (ТаворTavor) са основни оръжия на много от днешните най-силни армии.