Българските земи под османско владичество: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 46.10.240.56 (б.), към версия на Спасимир Етикет: Отмяна |
м overlinking; козметични промени |
||
Ред 33:
Скоро след това обаче Иван Шишман отказва да предаде Силистра на османците. Али паша отново потегля на север и пак обсажда цар Иван Шишман в [[Никопол]], който за пореден път моли за мир. Този път условията са още по-тежки – освен Силистра трябва да бъдат предадени и други крепости. На [[15 юни]] [[1389]] г. султан Мурад загива в битката при [[Косово поле]], но османците удържат победа.
Новият султан [[Баязид I]] изчаква няколко години и през [[1393]] г., когато българите не очакват, потегля с огромна войска. Изненадан, Иван Шишман напуска столицата, а Баязид я подлага на обсада. Търново издържа 3 месеца, но на [[17 юли]]
В пролетта на 1393 г. по заповед на султан [[Баязид I]] [[Търновград]] е подложен на усилена и продължителна обсада. През лятото, на 17 юли 1393 г. градът е окончателно овладян. За това време защитата на престолния град се води от [[патриарх Евтимий]], който след превземането е заточен в Бачковския манастир. Част от благородничеството е избито, а останалата е преселена в Мала Азия. Османските войски се насочват към Никополската крепост на река Дунав, където е пленен цар [[Иван Шишман]], царското звание му е отнето, но е оставен да управлява Никопол. С това се слага край на съществуването на Търновското царство.
Ред 99:
{{Основна|Българските земи през XVII век и първата половина на XVIII век}}
В началото на XVII век историците поставят началото на османския упадък.<ref>Батюман, Елиф. ''Отомания.''
Между [[1645]] и [[1649]] г. се води Критската война между Османската империя и [[Венецианска република|Венецианската република]]. Вниманието и усилията на Цариград
Към 1717 г. в европейската част на Османската империя при мюсюлманското и християнското население се прилага [[инокулация]] срещу [[едра шарка]].<ref name=":0">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=24 – 26|oclc=894636829}}</ref> През 1738 г. Бел д'Антермони пише, че българите населяват основно селата, а във всички важни центрове в страната турците са в мнозинство – Видин, Никопол, Свищов, Русе, Стара Загора, Сливен, Плевен, София, Пазарджик, Пловдив, Одрин, Битоля, Скопие, Солун, Кавала, Енос, Бургас, Варна.<ref name=":032222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=133 – 134|oclc=894636829}}</ref>
| |||