Ватикан: Разлика между версии

Светият престол, под ръководството на папа [[Пий XII]] води политика на неутралитет по време на [[Втората световна война]]. И германските войски окупирали град Рим през септември 1943 г. и съюзниците през 1944 г. зачитат Ватикана като неутрална територия.<ref>{{cite web|url=http://www.ushmm.org/wlc/en/article.php?ModuleId=10005446 |title=Rome |publisher=Ushmm.org |accessdate=12 декември 2013}}</ref> Един от основните дипломатически приоритети на епископа на Рим е да се предотврати бомбардирането на града; папата протестира дори когато [[брошура|брошури]], разхвърлени със самолети над Рим, попадат на територията на Ватикана. Той твърди, че дори само няколко такива в рамките на града-държава нарушават неговия неутралитет.<ref name="Chadwick1">Chadwick, 1988, pp. 222 – 32</ref> Британската политика, изразена в протокола от заседание на кабинета, гласи че не трябва в никакъв случай да се безпокои Ватикана, но че действията на британската армия по отношение на останалата част от Рим ще зависят от това доколко италианското правителство спазва правилата на войната. От своя страна САЩ се противопоставят на военни действия срещу италианската столица, страхувайки се, че ще засегнат чувствата на католическите членове на военните си сили, но в същото време отбелязват, че не могат да спрат британците, ако искат да бомбардират Рим. Британците безкомпромисно заявяват, че ще бомбардират Рим, ако нуждите на войната го налагат.<ref>Chadwick, 1988, pp. 232 – 36</ref> През декември 1942 г. британски пратеници препоръчват на Светия престол да обяви Рим за „отворен град“, но Мусолини отхвърля предположението, когато Светият престол го препраща до него. Във връзка с нахлуването на съюзническите сили в [[Сицилия]] на [[19 юли]] [[1943]] г. 500 американски самолета хвърлят бомби над Рим – по-конкретно над железопътните възли. Около 1500 души са убити, а самият папа Пий XII, който в предходния месец изказва сериозни опасения, че това може да се случи, отива до мястото на трагедията. Още едно въздушно нападение е проведено на [[13 август]] [[1943]] г. – след като Мусолини временно е свален от власт.<ref>Chadwick, 1988, pp. 236 – 44</ref> На следващия ден, новото правителство обявява Рим за отворен град, след като се консултира със Светия престол за текста на декларацията, но британците обявяват, че няма да признаят Рим като такъв.<ref>Chadwick, 1988, pp. 244 – 45</ref>